— Странно, но точно сега нямам никакъв апетит. — Фокс хвърли поглед към Гейдж. — А ти?
На горния етаж Кал изчака да влязат в кабинета, който в момента служеше за мъжка спалня, и я притисна с гръб към вратата. Първата целувка бе страстна, с привкус на гняв. Втората — отчаяна. А последната — нежна.
— Каквото и да си си втълпила за нещата между нас заради тази нова информация, избий си го от главата. Веднага. Разбра ли?
— Кал…
— Бих заложил живота си, че онова, което ти казах тази сутрин, е истина. Обичам те. Нищо не може да го промени. Така че престани да се самосъжаляваш или ще ме ядосаш.
— Не беше… не е… — Куин затвори очи, когато през нея премина вихър от емоции. — Е, добре де, донякъде или изцяло. Когато прочетох файла, който ми изпратиха, просто…
— Краката ти се подкосиха. Разбирам. Но знаеш ли какво? Тук съм, за да ти помогна да се съвземеш.
Кал повдигна ръка, сви я в юмрук, после я разтвори. Разбрала, тя преглътна сълзите. Сложи длан върху неговата и пръстите им се преплетоха.
— Добре ли си вече?
— Не просто добре — отвърна Куин, — а безкрайно благодарна.
— Да го разпечатаме и да видим какво имаме.
— Да. — По-спокойна, тя огледа стаята — разхвърляните, несгънати завивки върху разтегателния диван, купчините дрехи. — Приятелите ти са големи мърльовци.
— Да. Да, такива са.
После заедно запристъпваха сред безпорядъка към компютъра.
Деветнадесета глава
В трапезарията Куин сложи разпечатки пред всички. На масата имаше купа пуканки, забеляза тя, бутилка вино, чаши и хартиени салфетки, сгънати на триъгълници. Знаеше, че всичко това е дело на Сибил.
И че Сибил е направила пуканките за нея. Не като дар за помирение, между тях нямаше нужда от подмазване, за да се помирят. Просто така.
Докосна рамото й, преди да седне.
— Извинявам се за голямата драма — започна Куин.
— Щом наричаш това драма, трябва да дойдеш в дома на родителите ми при някое семейно събиране. — Фокс й се усмихна, вземайки си шепа пуканки. — И без кръв на демони, семейство Бари О’Дел са способни да вдигнат врява до небето.
— Всички трябва да приемем, че от сега нататък демоничното начало ще се обажда от време на време. — Куин си наля чаша вино. — Не зная какви изводи ще си направи всеки от вас от това, но е нещо повече от всичко, което имахме досега. Разкрива пряка родствена връзка с другата страна.
— Сигурна ли си, че Лазаръс Туис е мъжът, изнасилил Хестър Дийл? — попита Гейдж. — Че е забременяла от него?
Куин кимна.
— Повярвай ми.
— Изживях го. — Лейла смачка салфетката в ръката си, докато говореше. — Не беше като проблясъците, които получават Кал и Куин, но… Може би кръвната връзка го обяснява. Не зная. Но зная какво й причини. Както и че е била девствена, когато… онова същество я е изнасилило.
Фокс внимателно взе парчетата от салфетката, която бе накъсала, и й подаде своята.
— Добре — продължи Гейдж, — сигурни ли сме, че Туис е създанието, което наричаме демон поради липса на по-подходяща дума?
— Този термин никога не му е допадал — намеси се Кал. — Мисля, че всички сме убедени.
— Значи Туис използва Хестър, за да посее семето си, да си осигури потомство. Ако е съществувал толкова дълго, колкото предполагаме, съдейки по разказите, които е чувал Кал, вероятно е правил същото и по-рано.
— Да — съгласи се Сибил. — Може би от него са се пръкнали хора като Хитлер или Осама бин Ладен, Джак Изкормвача, педофили и серийни убийци…
— Ако проследиш родословието, ще видиш, че е имало много самоубийства и насилствена смърт, особено през първите сто — сто и двадесет години след Хестър. Мисля — бавно каза Куин, — че ако успеем да направим по-задълбочено проучване за отделни личности, ще открием повече от средния брой убийства и психични отклонения в едно семейство.
— Нещо от по-близкото минало? — попита Фокс. — Опасни семейни тайни?
— Не, доколкото зная. Имам смахнати и досадни роднини, както всеки, но никой от тях не е попаднал в затвор или лудница.
— То губи част от силата си. — Фокс присви очи, докато прелистваше разпечатките. — Не това е бил планът му, стратегията му. Разбирам от стратегии. Помислете. Туис не е знаел какво крои Дент в онази нощ. Завел е Хестър, държал е съзнанието й под контрол, демоничното му тесто е било замесено, но не е знаел какво го очаква.