Фокс дълго сумтя и мърмори и най-сетне стана да се облекчи и да си вземе студена кока-кола от потока. Поделиха си я, както и още няколко кексчета. И най-сетне запрелистваха броя на „Пентхаус“.
Кал бе виждал голи женски гърди и друг път, в изданията на „Нешънъл Джиографик“ в библиотеката, ако човек знаеше къде да гледа. Но тези бяха различни.
— Хей, момчета, мислили ли сте си кога ще го направите?
— Кой не си е мислил? — отвърнаха двамата в един глас.
— Нека си обещаем онзи, който бъде първи, да разкаже на другите — продължи Кал. — Какво прави той, какво прави тя. Всичко. Да се закълнем.
Клетвата бе нещо свещено. Гейдж плю върху ръката си и я протегна напред. Фокс енергично сложи дланта си върху неговата, плю отгоре, и Кал довърши единението.
— Заклеваме се — казаха те в един глас.
Седнаха около огъня, когато на небето се появиха звезди, и дълбоко в гората прозвуча нощният вик на сова.
Дългият, изтощителен поход, срещата с призрака и повръщането от бирата бяха забравени.
— Трябва да правим това всяка година на рождения си ден — реши Кал. — Дори когато станем старци. На тридесет и на повече. Трябва да се събираме тук тримата.
— Да пием бира и да гледаме снимки на голи момичета — добави Фокс. — Хайде да…
— Не — рязко го прекъсна Гейдж. — Не мога да се закълна. Не зная къде ще отида, но няма да остана тук. Не зная дали някога ще се върна.
— Тогава ние ще идваме при теб, където и да си, когато можем. Винаги ще бъдем най-добри приятели. — „Нищо няма да промени това“, помисли си Кал и се закле пред себе си. Нищо не можеше да го промени. Погледна часовника си. — Скоро ще настъпи полунощ. Имам идея.
Той извади скаутския си нож, разгъна го и доближи острието до огъня.
— Какво правиш? — полюбопитства Фокс.
— Стерилизирам го. Нещо като пречистване. — Ножът стана толкова горещ, че трябваше да го дръпне и да подуха на пръстите си. — Гейдж спомена нещо за ритуал. Десет години са доста време. Познаваме се откакто се помним. Родени сме в един и същи ден. Това ни прави… различни — каза той, не съвсем сигурен, че използва точните думи. — Специални, така да се каже. Ние сме първи приятели. Като братя.
Гейдж погледна ножа, после лицето на Кал.
— Кръвни братя.
— Да.
— Супер.
Вече твърдо решен, Фокс протегна ръка.
— В полунощ — каза Кал. — Трябва да го направим в полунощ и да кажем нещо.
— Ще изречем клетва — каза Гейдж. — После ще смесим кръвта си, три в едно. В знак на приятелска вярност.
— Добра идея. Напиши думите, Кал.
Кал изрови молив и лист хартия от раницата си.
— Ще ги напишем и изречем заедно. Тогава ще порежем китките си и ще ги долепим една до друга. Имам и лепенки за после, ако ни потрябват.
С молива си Кал написа думите върху лист, зачерквайки онези, които решиха да променят. Фокс добави още съчки в огъня и пламъците запращяха, когато тримата застанаха около Свещения камък.
В миговете преди полунощ стояха там, три момчета с лица, озарени от огъня и светлината на звездите. По знак на Гейдж заговориха едновременно с поразително сериозни детски гласове:
— Родени сме преди десет години, в една и съща нощ, в един и същи час, през една и съща година. Ние сме братя. Пред Свещения камък се кълнем във вярност и братска преданост. Смесваме кръвта си.
Кал затаи дъх и пръв събра смелост да прокара ножа по китката си.
— Ох!
— Смесваме кръвта си.
Фокс прехапа устни, когато Кал поряза ръката му.
Гейдж не трепна нито за миг, докато острието се плъзгаше по плътта му.
— Един за трима, трима за един.
Кал подаде ръката си. Фокс, а после и Гейдж притиснаха порязаните си китки към неговата.
— Братя по дух и съзнание. Братя в кръвта си завинаги.
След няколко мига облаци закриха кръглата луна и замъглиха ярките звезди. Смесената им кръв закапа върху обгорялата земя.
Въздухът избухна с глас, подобен на оглушителен писък. Пламъците на малкия лагерен огън се издигнаха като кула. Трите момчета се отделиха от земята, сграбчени от невидима ръка, която безмилостно ги разтърси. Светлината стана ослепителна, сякаш звездите се бяха пръснали на парчета.