— В такъв случай — обърна се Сибил към Гейдж — трябва да залагаш на конни надбягвания вместо на карти.
Той й се усмихна чаровно.
— Правил съм го, но обичам картите. Искаш ли да поиграем?
— Може би по-късно.
Когато Сибил погледна Куин с виновно изражение, тя знаеше какво ще последва.
— Мисля, че трябва да продължим с обсъждането — започна Сибил. — Имам въпрос, от който искам да тръгнем.
— Да си дадем още петнадесет минути. — Куин стана. — Да разчистим масата, да изведем кучето. Просто да се пораздвижим. Петнадесет.
Кал докосна ръката й, докато се изправяше.
— Трябва да нагледам огъня и да донеса още дърва. Да продължим в хола, след като разтребим тук.
„Изглеждаме като обикновени хора“, помисли си Кал. Просто група приятели, събрали се да прекарат заедно една зимна вечер. Гейдж бе преминал на кафе, което бе нещо обичайно. Кал не помнеше да си е позволявал повече от две питиета едно след друго от онази лятна вечер, когато бяха на седемнадесет. Фокс отново пиеше кока-кола, а самият той бе предпочел вода.
„Бистър ум“, помисли си той. Трябваше им умът им да е бистър, ако искаха да намерят отговори на въпросите.
Отново се бяха разделили на два лагера. Дали това бе машинално, дори неизбежно, запита се той. Трите жени — на дивана, Фокс — на пода с Лъмп. Той бе седнал на стол, а Гейдж стоеше пред камината, сякаш готов да си тръгне, ако някоя тема не му допадне.
— Е? — Сибил седна със свити крака и тъмните й очи обходиха стаята с поглед. — Питам се какво е било първото събитие, което ви е подсказало, че нещо в града не е наред. След онази нощ на откритата местност, когато сте се прибрали у дома.
— Господин Гътри и вилицата. — Фокс се протегна и опря глава в корема на Лъмп. — Беше сериозен знак.
— Звучи като заглавие на детска книжка. — Куин го записа в бележника си. — Ще ни разкажете ли?
— Хайде ти, Кал — предложи Фокс.
— Беше на рождения ни ден… през нощта, или по-скоро вечерта. Бяхме доста изплашени. По-тежко беше да бъдем разделени, всеки в дома си. Придумах мама да ме пусне в боулинг центъра, за да си намеря занимание и защото знаех, че Гейдж ще е там. Тя не можеше да реши дали да ме накаже или не — продължи той с лека усмивка. — За първи и последен път я видях да проявява нерешителност по подобен въпрос. Накрая все пак ми позволи да отида с баща си. Гейдж?
— Работех. Господин Хокинс ми даваше възможност да припечелвам по малко джобни в центъра, с бърсане на маси и плотове или разнасяне на поръчки в барчето. Помня, че се почувствах доста по-добре, когато Кал влезе. После и Фокс.
— Не оставих родителите си на мира, докато не ми позволиха да дойда. Накрая баща ми отстъпи и ме доведе. Мислех, че иска да поговори с бащата на Кал и бащата на Гейдж, ако е в състояние.
— И така, Брайън… господин О’Дел и баща ми седнаха до бара да пийнат кафе. На този етап държаха Бил, бащата на Гейдж, настрана.
— На първо място, защото не знаеше къде съм ходил — каза Гейдж. — Нямаше смисъл да ми създават неприятности, преди да решат какво да правят.
— Къде беше баща ти? — попита Сибил.
— Наблизо. Зад кеглите. Беше трезвен за няколко часа и господин Хокинс му бе намерил някаква работа.
— Машината на втора писта — промърмори Кал. — Помня. Изглеждаше обикновена лятна вечер. Тийнейджъри, по няколко колежани до пистите и видеоигрите. Цигарен дим, тътен от залата. На четвърта писта имаше един две-тригодишен малчуган със семейството си. Разтърсваща сцена. Майката го изведе навън малко преди да се случи. — Отпи глътка вода. Виждаше го, сякаш още бе пред очите му. — Господин Гътри седеше на бара, пиеше бира и ядеше хотдог и пържени картофи. Идваше веднъж в седмицата. Беше кротък човек. Продаваше подови настилки и имаше две деца в гимназията. Веднъж в седмицата той идваше в центъра, а жена му отиваше на кино с приятелки. Така бяха свикнали. Господин Гътри винаги си поръчваше хотдог с картофки и пийваше порядъчно. Татко казваше, че пие тук, за да може да си казва, че не е било истинско напиване, щом не е в бар.
— Създаваше ли неприятности? — попита Куин, докато нахвърляше нова бележка.
— Никакви. Беше от кротките пияници, както казваше баща ми. Никога не беше ставал зъл или дори смешен. Във вторник вечерта господин Гътри влизаше, поръчваше си хотдога, изпиваше четири-пет бири, гледаше игрите и си бъбреше с този-онзи. Около единадесет оставяше пет долара бакшиш на бара и си тръгваше. Доколкото зная, през другите дни дори не близваше алкохол. Само във вторник.