— Недостиг на сън — записа Куин.
— Знаехме, че отново се започва — бавно каза Кал. — Знаехме го със сигурност в нощта на седемнадесетия ни рожден ден, когато Лиса Ходжис излезе от бара на ъгъла на главната и „Батълфийлд“ гола, както майка я е родила, и започна да стреля по минаващите коли с двадесет и два калибровия пистолет, който носеше в чантата си.
— Ние пътувахме в една от колите — добави Гейдж. — За щастие на всички мерникът й не беше точен.
— Улучи те в рамото — напомни му Фокс.
— Простреляла те е?
Гейдж нехайно се усмихна на Сибил.
— Одраска ме и бързо зарасна. Успяхме да й вземем пистолета, преди да рани още някого или да я блъсне кола, защото стоеше гола по средата на улицата. После предложи да ни духа. Говореше се, че била спец, но нямахме настроение да пробваме.
— Добре, от модела към теорията. — Куин стана и замислено закрачи. — Съществото, което ще наричаме Туис, защото е добре да има име, се нуждае от енергия. Всички ние сме изградени от енергия и Туис се нуждае от нея, за да се проявява, да действа. Когато излезе навън през времето, в което Дент не може да го удържа, първо търси най-лесните източници. Птици и животни, хора, които са най-уязвими. Когато стане по-силен, преминава нагоре по веригата.
— Не мисля, че начинът да го спрем, е да забраним гледането на домашни любимци — започна Гейдж, — алкохола, наркотиците и секса и да се погрижим всеки да се наспива добре нощем.
— Жалко — подхвърли Сибил, — защото така бихме спечелили малко време. Продължавай, Кю.
— Следващият ми въпрос е как генерира енергията, която му е нужна?
— Страх, омраза, насилие — кимна Кал. — Знаем това. Но не можем да спрем източника, защото тези емоции не могат да бъдат блокирани у хората. Те съществуват.
— Както и противоположностите им, така че можем да изградим хипотезата, че това са оръжията или контрамерките срещу него. Вие тримата ставате все по-силни с времето, както и той. Вероятно успява да складира част от тази енергия през периодите, в които спи.
— Следващия път може да започне по-рано и по-силно — отвърна Кал. — Логично е.
— Сега използва част от този запас — намеси се Лейла, — защото не иска ние шестимата да устоим. Иска да разбие групата преди юли.
— Сигурно е разочарован. — Сибил взе чашата с вино, която бе държала в ръце по време на обсъждането. — Знанието е сила, добре е да имаме логични теории и повече области за проучване. Но ми се струва, че трябва и да действаме. Нужна ни е стратегия. Имаш ли някаква, господин Стратег?
От мястото си на пода, Фокс се усмихна широко.
— Да. Веднага щом снегът се стопи достатъчно, за да може да се върви, трябва да отидем до Свещения камък. Всички заедно. И да предизвикаме кучия син.
Звучеше добре на теория. Различно бе, според Кал, когато се добавеше човешкият фактор, загрижеността му за Куин. Беше я завел там веднъж и бе изпаднал в транс, оставяйки я сама и уязвима. Тогава все още не бе наясно с чувствата си към нея.
Знаеше, че няма избор и че много повече е заложено на карта. Но мисълта да я изложи на риск, съзнателно да я постави в центъра на всичко това заедно със себе си, не му даваше миг покой, сън не го ловеше.
Крачеше из къщата, проверяваше ключалките, взираше се през прозорците за някаква следа от създанието, което ги дебне. Луната бе изгряла и снегът под нея имаше синкав блясък. Може би щяха да успеят да прокопаят път през него на следващия ден, да изровят колите. След ден-два да се върнат към живота, който минава за нормален.
Вече знаеше, че ако я помоли да остане, просто да остане при него, ще отговори, че не може да остави Лейла и Сибил сами. Знаеше, че не ще успее да я убеди.
Не можеше да я пази във всеки час от всеки ден и ако опита, щяха да започнат взаимно да се задушават.
Докато пристъпваше през хола, забеляза, че в кухнята свети. Тръгна натам, за да угаси лампите и провери ключалките, и откри Гейдж, седнал да реди пасианс с чаша димящо кафе до куп разпилени карти.