— Който пие чисто кафе в един след полунощ, ще будува до сутринта.
— Никога не ми пречи да спя. — Гейдж обърна карта и направи следващия си ход. — Когато искам да спя, спя. Знаеш това. Какво е твоето обяснение?
— Мисля си, че походът през гората ще бъде дълъг, труден и кален, дори ако изчакаме цял месец. Както може би трябва да направим.
— Не. Червена шестица върху черна седмица. Търсиш начин да отидем без Куин. Всъщност без трите жени, но най-вече без блондинката.
— Казах ти какво стана, когато отидохме за първи път.
— И после се е върнала обратно на двата си секси крака. Вале спатия върху дама каро. Не се безпокоя за нея. Безпокоя се за теб.
Кал рязко изправи гръб.
— Досега съм се справял с всичко, нали?
— Да. Но този път си загазил, Хокинс. Сериозно си хлътнал по русокосата и доколкото те познавам, първият и последният ти инстинкт ще бъде да я пазиш, ако възникне някаква опасност.
— Защо не? — Кал нямаше нужда от кафе, но и без това се съмняваше, че ще заспи, така че си наля чаша. — Нещо нередно ли има?
— Обзалагам се, че твоята блондинка може да се грижи за себе си. Не че тревогите ти са безпочвени, Кал. Мисля, че ако някоя жена беше влязла толкова дълбоко под кожата ми, не бих я оставил да се справя сама в това изпитание. Проблемът е, че ще бъдеш принуден.
— Никога не съм искал да се чувствам така — каза Кал след миг. — Това е една от главните причини. Добре ни е заедно, Гейдж.
— Виждам го. Не зная какво намира тя в смотаняк като теб, но явно й допада.
— Бихме могли да сме много по-щастливи. Чувствам, че бихме постигнали нещо голямо и истинско. Ако имахме възможност, ако имахме време, щяхме да създадем нещо заедно.
Гейдж нехайно събра картите и ги разбърка с такава бързина, че се сливаха пред погледа.
— Мислиш, че този път с нас е свършено.
— Да. — Кал погледна навън към студената синкава луна. — Мисля, че това ще е краят ни. А ти?
— Доста вероятно. — Гейдж раздаде по една ръка за блекджек. — Но кой иска да живее вечно, по дяволите?
— Това е проблемът. Сега, когато открих Куин, мисълта за цяла вечност с нея е доста примамлива. — Кал погледна обърнатата си карта, забеляза попа срещу тройката. — Ти биеш.
Гейдж с усмивка обърна деветка.
— Нещастник.
Двадесета глава
Кал се надяваше на седмица, две, ако може. А получи три дни. Природата отново провали плановете му, този път изстрелвайки температурите нагоре, до над десет градуса. Планините от сняг намаляваха и февруарското топене правеше потоците пълноводни и весели, а нощем, когато термометърът паднеше под нулата, се образуваше сивкав лед.
Но три дни след като алеята му бе разчистена и жените се бяха върнали в къщата в центъра, времето се стабилизира. Потоците преливаха, но почвата попиваше по-голямата част от влагата. И нямаше повече причини да отлага похода до Свещения камък.
На бюрото си, докато Лъмп лежеше доволно изтегнат по гръб на прага с крака във въздуха, Кал се съсредоточи върху работата. Зимните състезания бяха в разгара си, а пролетните групи скоро щяха да започнат усилени тренировки. Знаеше, че скоро ще убеди баща си в ползата от автоматична система за отчитане на резултати в центъра, и искаше да го притисне още веднъж. Ако се заемеха с това, системата щеше да работи с пълна пара за пролетната лига.
Щеше да е нужна реклама и няколко демонстрации. Трябваше да обучат персонала, включително и себе си.
Зареди графика за февруари и забеляза, че досега през месеца е имало солиден оборот, дори малко повече от миналата година. Щеше да използва това като допълнителен коз. Срещу който баща му, разбира се, щеше да възрази, че щом нещата вървят добре така, защо е нужна промяна?
Докато мислено провеждаше този разговор, Кал чу щракване, което означаваше, че е получил нов имейл. Отвори пощата си и видя адреса на Куин.
„Здравей, любов моя,
Не исках да се обаждам, в случай че си затънал до гуша в нещо, което изисква цялото ти внимание. Позвъни ми, когато се освободиш.
Междувременно, следва информация от метеорологична служба Блек: Температурите днес ще достигнат десет градуса под почти безоблачно небе. Минимални — около пет. Не се очакват валежи. Прогнозата за утре е за слънчево и още по-топло време.
Ще добавя и очевидното: и в предния, и в задния двор тревите вече се показват. Трябва да бъдем реалисти, вероятно в гората има повече сняг и повече кал, но, скъпи, време е да метнем самарите и да тръгваме.