Моят екип ще бъде готов и строен рано сутринта и ще донесе достатъчно провизии.
Освен това Сиб потвърди връзката на клона Кларк и в момента проследява някои разклонения на Кински, за да засече връзка. Мисли, че може да посочи няколко вероятности за мястото, където е живяла Ан Хокинс или поне където е родила. Ще ти кажа, когато се видим.
Обади ми се веднага щом можеш, за да отговориш дали утре става.
ХХХ, Куин.
(Знаеш, че не искам само целувки, но ми се стори по-прилично да завърша така, отколкото с «Искам да наминеш и да се хвърлим в леглото». Въпреки че това е истината.)“
Последната част го накара да се усмихне, но от останалото в тила му се прокрадна главоболие.
Можеше да отложи с още ден-два, и то съвсем честно. Не би могъл да очаква Фокс да зареже клиентите, с които има уговорки, и да не се яви в съда заради внезапно хрумване, и тя щеше да разбере. Но ако щеше да използва това и своя график, трябваше да го направи веднага.
С известно раздразнение изстреля имейл до Фокс, за да го попита кога ще има време за похода до камъка. Раздразнението нарасна, когато получи светкавичен отговор.
„В петък става. Сутринта ми не е заета и мога да се освободя за целия ден.“
— Е, мамка му.
Кал потърка схванатия си тил. Щом електронната поща не му носеше късмет, щеше да отиде да се види с Куин лично в обедната си почивка.
Докато Кал се готвеше да затвори, на прага на офиса застана Бил Търнър.
— Ааа… завинтих чинията в дамската тоалетна долу, а течът от фризера беше само заради маркуч, който трябваше да се смени.
— Благодаря, Бил. — Кал наметна шубата си. — Трябва да свърша няколко неща в града. Няма да се забавя повече от час.
— Добре. Питах се дали… — Бил потърка брадичката си и отпусна ръка. — Мислиш ли, че Гейдж ще намине тези дни? Или… дали да отскоча до къщата ти да поговоря с него?
„Между чука и наковалнята“, помисли си Кал и спечели малко време, докато нагласяше подплатата.
— Не зная дали се кани да намине, Бил. Не е споменавал. Мисля… Добре, слушай, аз бих му дал малко време. Според мен трябва да изчакаш, преди да предприемеш първия ход. Зная, че искаш…
— Добре. Всичко е наред. Оценявам го.
— По дяволите! — промърмори Кал под носа си, когато Бил се отдалечи. После: — Мамка му! — докато излизаше.
Трябваше да застане на страната на Гейдж, нали? Как иначе? С очите си бе виждал резките от колана на Бил по гърба на приятеля си, когато бяха деца. Но все пак бе станал свидетел и на преобразяването на Бил — по десетки начини през последните няколко години.
А нима преди малко не бе доловил болката, вината и дори мъката върху лицето му? Знаеше, че както и да постъпи, ще се чувства виновен и ядосан.
Тръгна право към Куин.
Тя отвори вратата и рязко го дръпна през прага. Преди Кал да каже дума, ръцете й обгърнаха врата му и устните й жадно се впиха в неговите.
— Надявах се да си ти.
— Добре, защото Грег, момчето от кабеларката, щеше да е доста изненадан, ако го бе посрещнала така.
— Симпатяга е. Ела в кухнята. Току-що слязох да направя кафе. И трите работим по разни проекти горе. Получи ли имейла ми?
— Да.
— Значи се разбираме за утре?
Куин хвърли поглед назад, докато посягаше към кафето.
— Не, утре не става. Фокс ще се освободи едва в петък.
— О! — Устните й леко се нацупиха, но само за миг. — Е, добре, значи в петък. Ние продължаваме да четем, да проучваме и работим. Сиб мисли, че вероятните места, на които може да е живяла… Какво? — попита тя, когато забеляза изражението му. — Какво има?
— Добре. — Кал се отдръпна на няколко крачки, а после се върна обратно. — Добре, просто ще го кажа. Не искам отново да идваш там. Просто замълчи за минута — каза той, когато видя устните й гневно да помръдват. — Иска ми се да имаше начин да те спра, да оспоря факта, че трябва да отидем и шестимата. Зная, че си част от всичко това и че трябва да дойдеш до Свещения камък. Зная, че ще има още събития, в които участието ти е неизбежно, и ми се иска да не беше така. Но колкото и да искам да не си замесена, Куин, и да стоиш на безопасно място, докато всичко свърши, зная, че просто не е възможно. Имаш право да ми се сърдиш, ако желаеш.