До края на друга зима, когато Джайлс Дент стоеше с Ан Хокинс, където сега бяха той и Куин. Думите на Дент зазвучаха от устата му:
— Имаме време само до лятото. Не мога да променя това, дори заради теб. Дългът е по-важен дори от любовта ми към теб и живота, който създадохме. — Докосна корема й. — Най-много ми се иска да съм до теб, когато те се появят на бял свят.
— Позволи ми да остана, любими.
— Аз съм пазителят. Ти си надеждата. Не мога да унищожа звяра, а само да го възпра за известно време. Освен това не те напускам. Не е смърт, а безкрайна битка, война, която само аз съм в състояние да водя. Докато потомците ни сложат край. Ще имат всичко, което мога да им дам, кълна се. Ако победят в своето време, ние с теб отново ще бъдем заедно.
— Какво да им кажа за баща им?
— Че е обичал майка им и тях с цялото си сърце.
— Джайлс, то има образ на човек. Човек може да бъде ранен, да умре…
— То не е човек и не е по силите ми да го унищожа. Това ще бъде дългът на онези, които ще дойдат след нас. И то ще остави потомци. Не чрез любов. Няма да бъдат такива, каквито иска. Няма да ги притежава, ако не желаят да се подчинят на волята му, дори няма да ги познава. Аз ще се погрижа. Не съм първият, Ан, а последният. Онези, които ще продължат рода ни, са бъдещето.
Ан притисна ръка към корема си.
— Ритат все по-бързо — прошепна тя. — Кога, Джайлс, кога ще свърши това? Всички наши минали животи, изпълнени с радост и болка. Кога най-сетне ще намерим покой?
— Бъди моето сърце. — Той повдигна ръката й към устните си. — Аз ще бъда твоята смелост. И отново ще се намерим.
Сълзи потекоха по лицето на Куин, докато образите избледняваха.
— Ние сме всичко, което имат. Ако не намерим начин, ще останат разделени завинаги. Почувствах разкъсващата болка в сърцето й.
— Той вярваше в онова, което е сторил и ще стори. Вярваше в нас, въпреки че не можеше да ни види ясно. Не мисля, че ни виждаше, не всички. — Кал се огледа наоколо. — Не ясно. Беше само вяра.
— За него е била достатъчна. — Гейдж пристъпи от крак на крак. — Аз имам малко повече доверие на този „Глок“.
Не вълкът, а момчето стоеше в края на откритата местност. С широка, зловеща усмивка. Повдигна ръце и показа нокти, остри като на звяр.
Притъмня като по здрач. Хладният въздух стана мразовит. И в зимното небе отекнаха гръмотевици.
Със светкавично движение, толкова неочаквано, че Кал не успя да го спре, Лъмп скочи. Създанието с образ на момче избухна в писклив смях и се покатери на близкото дърво като маймуна.
Но Кал го бе видял, само за миг бе съзрял изненада и нещо, което може би бе страх.
— Застреляй го! — изкрещя Кал на Гейдж, втурвайки се да хване Лъмп за нашийника. — Застреляй копелето.
— За бога, нима наистина мислиш, че куршум ще…
Въпреки възраженията на Фокс, Гейдж стреля. Без колебание се прицели в сърцето.
Куршумът изсвистя във въздуха и се заби в дървото. Този път ужасът на момчето не убягна на никого. Вой на болка и ярост огласи местността и разтърси земята.
С безмилостна точност Гейдж изстреля пълнителя в него.
То се преобрази, порасна и се превърна в нещо огромно, черно и страховито, което се надигна над Кал, докато той отстояваше територията си и се опитваше да удържи кучето си, което се дърпаше и лаеше като побесняло.
Вонята и студът, струящи от създанието, се стоварваха върху него като камъни.
— Все още сме тук — извика Кал. — Това е нашето място, а твоето е в ада.
Залитна, блъснат от вълна оглушителен тътен и брулещ вятър.
— Най-добре презареди, стрелецо — изкомандва Сибил.
— Знаех си, че трябваше да си купя гранатомет — отвърна Гейдж и сложи нов пълнител.
— Това място не е твое! — отново изкрещя Кал.
Вятърът заплашваше да го повали, да разкъса дрехите и кожата му като хиляди ножове. Сред писъците чу изстрели и яростта, която излъчваше създанието, се впи в гърлото му като нокти.
Куин зае бойна поза от едната му страна. Фокс го подпря с рамо от другата. Застанаха в редица, шестимата.
— Всичко тук е наше — заговори той. — Нашето място и нашето време. Нямаш власт над кучето ми, нито ще завладееш града ми.
— Разкарай се — намеси се Фокс, наведе се и взе камък. Запрати го, сякаш хвърля гюлле.