— Не. Но може би съм бил твърде зает да си мисля: „По-хубава е, отколкото на снимката“.
— Наистина ли? Радвам се, защото страшно се харесвам на онази снимка. Благодаря за кафето. — Куин хвърли поглед към кучето, което тихо бе похърквало през целия им разговор. — Чао, Лъмп. Не се преуморявай.
Той я изпрати до вратата.
— Куин — каза Кал, докато гледаше как слиза по стълбите, — не се прави на смела и не тръгвай сама да търсиш Свещения камък. Не познаваш гората. Аз лично ще те заведа някой ден тази седмица.
— Утре?
— Не мога, графикът ми е претоварен. Вдругиден, стига да не бързаш.
— Почти винаги бързам. — Тя измина последните крачки до колата си заднишком, за да не го изпуска от поглед. — В колко часа?
— Да си уговорим среща тук в девет, при хубаво време.
— Дадено. — Куин отвори вратата на колата. — Впрочем, къщата ти подхожда. Момче от малък град с повече стил, отколкото претенциозност. Допада ми.
Кал я проследи с поглед, докато се отдалечаваше — странната и секси Куин Блек.
И дълго стоя навън, загледан в чезнещата светлина над гората, в която бе създал своя дом.
Кал измъкна Фокс от офиса му с телефонно обаждане и настояване да се срещнат в боулинг клуба. „Пин Бойс“ и „Али Кетс“ щяха да се състезават на първа и втора писта и двамата можеха да хапнат на бара, докато гледат шоуто.
Освен това, нямаше много места, шумни колкото зала за боулинг, така че разговорът им щеше да бъде заглушаван от търкаляне на топки, удари по кеглите, викове и възгласи.
— Първо, да се вслушаме в гласа на логиката за минута. — Фокс отпи глътка от бирата си. — Може тя да си измисля за тази случка.
— Откъде да знае каква история да измисли?
— През Седемте има хора, които го виждат и успяват да споделят за това, преди да избледнее в паметта им. Дочула е отнякъде.
— Не мисля, Фокс. Някои казват, че са видели нещо. Момче, мъж, жена, куче, вълк…
— Плъх, голям колкото доберман — спомни си Фокс.
— Благодаря, че ми напомни. Но никой не е заявявал, че го е видял преди или след Седемте. Никой, освен нас, а ние не сме казвали на никого.
Кал въпросително повдигна вежди.
— Не сме. Нима мислиш, че бих разтръбил, че виждам демони с червени очи? Само бих прогонил клиентите си.
— Умна е. Не виждам причина да твърди, че е видяла нещо, което не се вмества в нормите… освен ако е истина. Освен това, беше въодушевена. Заредена с ентусиазъм. Така че да приемем, че го е видяла, и да продължим да следваме логиката. Едно логично предположение, че копелето е станало по-силно, както очаквахме. И то достатъчно, за да излезе извън Седемте.
Фокс замислено се загледа над бирата си.
— Тази логика не ми харесва.
— Втората възможност е тя да е свързана по някакъв начин с някого от нас, града, инцидента до Свещения камък…
— Тази версия ми се струва по-приемлива. Всички хора са свързани. Ако си направиш труда, можеш да откриеш връзка между всеки двама души. — Все още потънал в размисъл, Фокс набоде парче от пицата си. — Може да е далечна братовчедка. Аз имам роднини на север, както и ти. Гейдж — едва ли, но все пак е възможно.
— Да. Но защо нечия далечна братовчедка ще вижда неща, които никой от близките ни роднини не вижда? Биха ни казали, Фокс. Те знаят какво се задава по-добре от всеки друг.
— Прераждане. Не е твърде далеч от логиката, като се замисли човек. Освен това прераждането е нещо свещено за семейство О’Дел. Може би е присъствала на събитията, станали тук. В предишен живот.
— Не бих отхвърлил нищо. Но по-важното е защо е тук, точно сега? И дали ще ни помогне да сложим край на всичко това, по дяволите.
— Един час сладки приказки пред камината не е достатъчен, за да разберем. Сигурно не си се чул с Гейдж.
— Все още не. Ще се обади. А нея ще я заведа до Свещения камък вдругиден.
— Малко прибързваш, Кал.
Той поклати глава.
— Ако не я заведа скоро, ще тръгне сама. И ако се случи нещо… Не можем да носим такава отговорност.
— Вече сме отговорни… нали точно в това е смисълът? До известна степен имаме вина. — Със смръщени вежди Фокс се загледа в Дон Майърс от „Майърс Плъминг“, който повали седем от десет и получи одобрителни възгласи. Цялото сто и тридесет килограмово тяло на Майърс се раздруса в танца на победата, който не бе приятна гледка.