— Добре. Но аз съм готов да се обзаложа, да кажем на десет долара, че когато постигнеш страйк, ще поставиш усещането на високо място по скалата на тръпкомера.
— Първо, вероятността да постигна някакво подобие на страйк е нищожна. Второ, мога да излъжа.
— Първото ще се случи. Второто — не. Сложи тези обувки, Русокоске.
Пета глава
Не се оказа толкова безсмислено, колкото бе очаквала. Глупаво — да, но можеше да си позволи малка глупост.
Топките бяха на черни петна — от малките, без обичайните три дупки. Целта бе да ги търкулнеш по дългата лъскава писта към кеглите с червени шийки.
Той гледаше как Куин пристъпи към фаул линията, захили се и хвърли.
Топката подскочи няколко пъти, преди да се озове в страничния улей.
— Добре. — Куин тръсна коси назад. — Твой ред е.
— Имаш право на още два опита.
— Охо!
Кал закачливо й се усмихна.
— Да поработим върху техниката ти на засилване, а после — върху ъгъла. — Докато говореше, тръгна към нея с друга топка и й я подаде. — Дръж я с две ръце — продължи да я напътства той, завъртайки я с лице към кеглите. — Сега тръгни напред с левия крак, свий колене, сякаш приклякваш, но леко наведена от кръста.
Стоеше плътно зад нея и почти се търкаше в гърба й. Тя извърна глава, за да срещне погледа му.
— Често ли прибягваш до тази тактика при свалки?
— Да. С осемдесет и пет процента успех. Трябва да се прицелиш в кеглата най-отпред. После ще мислиш за средните и задните. Сега просто протегни дясната си ръка назад, а после се засили, като насочваш пръстите си към предната кегла. Нека топката да полети, накъдето я изпратят пръстите ти.
— Хм! — Куин все пак опита. Този път топката не заподскача право към улея, а се задържа на пистата достатъчно дълго, за да събори две кегли в десния край.
Жената на съседната писта, навярно минала шестдесетте, грациозно пристъпи към фаул линията, хвърли и повали седем, така че Куин нямаше повод за празнуване.
— По-добре беше.
— Две топки, две кегли. Не мисля, че си заслужава да танцувам.
— Понеже нямам търпение да те видя да танцуваш, ще ти помогна да станеш още по-добра. Този път от рамото. Хубав парфюм — добави той, преди да отиде за трета топка.
— Благодаря.
„Крачки, приклякване, засилване, хвърляне“, помисли си Куин. И успя да събори крайната кегла от другата страна.
— Предостатъчно.
Кал натисна бутона за нова игра. Решетката се спусна, помете кеглите с трясък и на тяхно място се появи нов съвършен триъгълник.
— Тя ги повали всичките. — Куин кимна към жената на съседната писта, която бе седнала. — Никак не изглеждаше въодушевена.
— Госпожа Кийфейфър? Играе боулинг по два пъти в седмицата и вече изглежда отегчена. Само привидно, ако питаш мен. Дълбоко в себе си танцува, повярвай ми.
— Щом казваш.
Кал нагласи раменете й и повдигна ханша й. Да, сега й стана ясно защо има толкова голям успех с тази тактика. Накрая, след безброй опити тя започна да поваля по много кегли наведнъж и да отстранява все по-големи хапки от триъгълника.
Шумът бе непрестанен — тихият тътен от търкаляне на топки, пронизителното тракане на кегли, виковете и възгласите на играчи и зяпачи, звънът на машината.
До нея достигаше мирис на бира, восък и на божественото оранжево сирене — нейна лична слабост — от мексиканските сандвичи, които някой хапваше до съседната писта.
„Неостаряващо, типично американско“, започна тя мислено да нахвърля статия за преживяването. „Спорт с вековна история (трябваше да проучи това), превърнал се в добро, чисто, семейно забавление.“
Струваше й се, че постепенно усвоява движенията, макар че на моменти хитруваше като глезено момиче и нарочно хвърляше топката в улея, за да накара Кал да нагласи позата й.
Дори й хрумна да промени темата на статията си от „семейно забавление“ на „еротиката в боулинга“. Усмихна се при тази мисъл, докато заемаше позиция.
Най-сетне се случи. Хвърли топката и тя се търкулна в средата на пистата. Изненадана, Куин направи крачка назад. И още една, повдигайки ръце към слепоочията си.
Почувства приятен гъдел в корема, докато сърцето й биеше все по-учестено.