— Добро утро. Кафе, ако обичате. Имате ли нещо пълнозърнесто и някакъв плод?
— Да, имаме зърнена закуска и мога да ви нарежа няколко банана към нея.
— Идеално. — Тя протегна ръка над бара. — Аз съм Куин.
— Писателката от Филаделфия? — Барманката кимна и здраво стисна ръката й. — Мег Стенли. Внимавай с този тук, Куин — каза Мег и смушка Кал. — Някои от тези тихи типове са доста потайни.
— Някои от нас, устатите, са доста бързи.
Това накара Мег да се засмее, докато наливаше кафето й.
— Бързите крака са голямо предимство. Ще ви донеса закуската.
— Как е възможно — недоумяваше Кал — човек доброволно да избере рядка каша за закуска?
— Когато свикнеш с вкуса, започва да ти харесва. Аз все още свиквам. Но доколкото се познавам, ако продължа да идвам тук за закуска, накрая ще се предам на изкушението да опитам палачинките. Има ли в града фитнес център, спортна зала или някой здравеняк, който дава уредите си под наем?
— Има малък фитнес клуб в сутерена на общината. Влиза се с членска карта, но мога да те уредя и без нея.
— Наистина ли? Полезно е човек да те познава, Кал.
— Няма спор. Искаш ли да промениш поръчката си? Възползвай се от златната възможност, а после ще се качиш на бягащата пътечка.
— Не днес, но благодаря. — След като подслади кафето си, Куин хвана чашата с две ръце и отпивайки, го изгледа през леката струйка пара. — Сега, когато сме на втора среща…
— Ще ми припомниш ли кога беше първата?
— Ти ме почерпи с пица и бира и ме заведе на боулинг. В моя речник това спада към определението за среща. Сега ме черпиш и закуска.
— Зърнена закуска и банани. Обичам евтините срещи.
— Кой не ги обича? Но щом сме на среща… — Куин отпи още глътка, докато той се смееше. — Искам да споделя с теб едно преживяване.
Тя отмести поглед, когато Мег й донесе бяла порцеланова купа, пълна със зърнени фигурки и бананови резени.
— Предположих, че ще искаш нискомаслено мляко.
— Съобразително и правилно, благодаря.
— Да ви донеса ли нещо друго?
— Това ни е достатъчно засега, Мег — отвърна Кал. — Благодаря.
— Само свирнете.
— Преживяването — подкани я Кал, докато Мег пристъпваше покрай бара.
— Имах странен сън.
Обзе го вътрешно напрежение, още преди Куин да започне разказа си и с тих глас да му опише всяка подробност от съня си.
— Знаех, че е сън — заяви тя. — Винаги зная, още докато сънувам. Обикновено сънищата ме зареждат с енергия, дори най-страшните. Защото нещата не се случват наистина. Наяве няма да ми поникне втора глава, за да споря със себе си, нито пък ще скоча от самолет с червени балони. Но това… не беше никак приятно. Не просто сънувах, че ми е студено например. Усещах истински студ. Не просто сънувах, че се търкалям по земята. Тази сутрин открих синини, които нямах, когато си легнах. Пресни синини на хълбока. Как може човек да пострада в съня си, ако е просто сън?
„Може, помисли си Кал, щом е в Хокинс Холоу.“
— Да не би да си паднала от леглото, Куин?
— Не, не съм паднала. — В гласа й прозвуча нотка на раздразнение. — Събудих се, прегърнала таблата, сякаш е отдавна загубен любим. И това беше точно преди да видя отново проклетото малко копеле с червените очи.
— Къде?
Куин замълча, за да хапне лъжица от зърнената закуска. Не бе сигурен дали се намръщи заради вкуса, или заради собствените й мисли.
— Чел ли си „Съдбата на Салем“ на Кинг? Разбира се. Малък град с вампири. Страхотна книга. Помниш ли онази сцена с малките момчета, братя. Единият е бил нападнат на горска пътека и превърнат във вампир. Една нощ идва да навести брат си. Няма нищо по-страховито от дете вампир. Почти. Малкото вампирче сякаш виси зад прозореца. Просто стои във въздуха и драска по стъклото. Беше същото. Хлапакът се притискаше към стъклото, а ще изтъкна, че съм на втория етаж. После направи грациозно задно салто и се изпари.
Кал сложи ръка върху нейната, усети, че е студена, и леко я разтри, за да я стопли.
— Имаш номерата на домашния и мобилния ми телефон, Куин. Защо не се обади?
Тя хапна още малко, а после се усмихна на Мег и повдигна чашата си за още кафе.
— Прекарахме вечерта заедно, Кал, но в три и половина през нощта не бих се обадила на мъж, с когото просто съм поиграла боулинг, за да му разказвам сънища. Бродила съм през мочурища в Луизиана, по следите на призрак на вуду кралица… не си мисли, че не зная как звучи това. Веднъж пренощувах сама в къща в Мейн, за която се говореше, че е обитавана от духове. Интервюирала съм човек, за когото твърдяха, че е обладан от най-малко тринадесет демона. Бях и при семейство върколаци в Талахасе. Но това хлапе…