Далечна кръвна връзка не бе изключена, трябваше да може да провери това. Но той имаше роднини, а никой, освен най-близките му, не бе споделял за някакво въздействие, дори през Седемте.
Докато минаваше през залата за боулинг, махна на Бил Търнър, който лъскаше пистите. Дрезгавото бръмчене на голямата грубовата машина отекваше в пустата сграда.
Когато влезе в офиса си, най-напред провери електронната поща и въздъхна с облекчение, щом видя, че има съобщение от Гейдж.
„Прага. Имам малко работа за довършване. Трябва да се върна в САЩ след около две седмици. Не правете по-големи глупости от обичайните без мен.“
Нямаше поздрав, нямаше подпис. Напълно в стила на Гейдж, помисли си Кал. Засега трябваше да се задоволи с това.
Той написа в отговор:
„Обади ми се веднага щом стъпиш на американска земя. Бурята вече се надига. Винаги те чакаме, преди да предприемем някоя глупост, защото ти си специалистът в тази област.“
След като натисна „Изпрати“, написа друго кратко съобщение, до Фокс.
„Трябва да поговорим. У дома, в шест. Имам бира. Доноси нещо за хапване, но не пица.“
Това бе единственото, което можеше да направи засега, защото животът просто трябваше да продължи.
Куин се върна в хотела, за да вземе лаптопа си. Щом щеше да ходи в библиотеката, можеше и да поработи там няколко часа. Когато реши, че е прегледала повечето, ако не и всички книги, съхранявани в градската библиотека, може би тази госпожа Абът щеше да се окаже ценен източник.
Кейлъб Хокинс явно нямаше да проговори до следващия ден.
Влизайки във фоайето на хотела, видя пъргавата администраторка на рецепцията — казваше се Манди, спомни си Куин след кратко ровене във файловете на паметта си — и брюнетка, която се регистрираше, седнала на стол с изящна форма.
Набитото й око веднага прецени възрастта на брюнетката, между двадесет и пет и тридесет години, и забеляза, че изглежда уморена от пътуване, но това не загрозяваше доста симпатичното й лице. Дънките и черния пуловер стояха чудесно на атлетичното й тяло. В краката й стояха струпани куфар, лаптоп в калъф, малък сак, може би с козметични и други женски принадлежности, и страхотна дамска чанта от лъскава червена кожа.
След кратък миг на завист Куин се усмихна.
— Добре дошли отново, госпожице Блек — обърна се към нея Манди. — Ако имате нужда от нещо, почакайте само минута.
— Всичко е наред, благодаря.
Тръгна към стълбите и докато се качваше, чу Манди любезно да казва:
— Регистрирана сте, госпожице Дарнел. Само ще се обадя на Хари да ви помогне с багажа.
По навик Куин започна да се опитва да отгатне нещо за госпожица Дарнел с разкошната червена чанта. Може би се бе отбила тук на път за Ню Йорк. Не, твърде странно място за почивка по пътя и твърде рано за настаняване за нощувка.
Ако гостуваше на приятели или роднини, защо просто не бе отседнала при тях? Но самата тя имаше няколко такива, при които за нищо на света не би спала.
Може би пътуваше по работа, предположи Куин, докато влизаше в стаята си.
Е, ако „Дамата с кожената чанта, която с удоволствие бих откраднала“ останеше повече от няколко часа, щеше да разбере коя е, откъде е и защо е тук. Все пак в това Куин бе най-добра.
Затвори лаптопа си, добави резервен бележник и моливи, в случай че има късмет. Изрови телефона си и го нагласи на вибрация. Малко неща я дразнеха повече от звъна на мобилни телефони в библиотека и театър.
Пъхна в чантата си карта на областта, в случай че реши да я опознае.
Напълно въоръжена, потегли с колата си към другия край на града и библиотеката на Хокинс Холоу.
От собствени проучвания Куин знаеше, че старата каменна сграда на главната улица, някогашна библиотека, сега приютява общината и фитнес клуба, който възнамеряваше да посети. Новата бе построена в началото на века на кокетното възвишение в южния край. Също бе каменна, макар Куин да подозираше, че това е само облицовка върху бетон или нещо подобно, а не истински камъни. Беше двуетажна, с къси крила от двете страни и издаден напред вход. Би нарекла стила атрактивно старомоден. Навярно местното историческо дружество бе водило голяма борба.
Докато спираше на паркинга отстрани, с възхищение огледа скамейките и дърветата и си представи колко приятни кътчета за четене има през подходящия сезон.