Миришеше на библиотека. На книги, малко прах и тишина.
Видя обява с ярки букви за „Час на приказките“ в детския отдел в десет и тридесет.
Продължи навътре. Компютри, дълги маси, няколко души, които оглеждаха рафтовете, двама старци, прелистващи вестници. Чуваше се тихо бръмчене на копирна машина и приглушеният звън на телефоните на информацията.
Напомни си, че трябва да се съсредоточи, защото ако тръгнеше да обикаля из залите, щеше да попадне в плен на магията, която вярваше, че притежават всички библиотеки, и се отправи към информацията. Почти шепнешком, както бе прието да се говори в библиотека или църква, поздрави кльощавия служител.
— Добро утро. Търся книги за местната история.
— На втория етаж, в западното крило. Стълбите са вляво, а асансьорът — в дъното. Нещо конкретно ли търсите?
— Благодаря, но просто ще поровя. Госпожа Абът тук ли е днес?
— Госпожа Абът е в пенсия, но идва почти всеки ден около единадесет. Като доброволна сътрудничка.
— Отново благодаря.
Куин се качи по стълбите. Бяха извити на красива спирала, като в „Отнесени от вихъра“. Мислено сложи капаци на очите си, за да не се изкушава от купчините книги в читалните, преди да стигне до отдела за литература с местна тематика.
Беше нещо повече от зала или отдел, по-скоро мини библиотека. Удобни меки кресла, маси, лампи с кехлибарени полилеи, дори столчета за крака. И беше по-голяма от очакванията й.
Но трябваше да има предвид, че в и около Холоу се водили битки по време на Революцията и Гражданската война.
Посветените на тези периоди книги бяха подредени в отделни секции, както и тези за областта, щата и града.
Освен това имаше внушителна секция за местни автори.
Първо надникна в нея и се оказа, че е попаднала на съкровище. Откри десетки заглавия, на които не се бе натъкнала при предварителните си проучвания. Бяха публикувани в ограничен тираж от малки местни издателства.
Заглавия като „Кошмарите на Холоу“ и „Холоу, цялата истина“ я накараха да затрепери от вълнение. Включи лаптопа си, извади бележника, диктофона и взе пет книги. В този миг забеляза дискретната бронзова табела:
„Библиотеката на Хокинс Холоу горещо благодари за щедростта на семейство Франклин и Мейбъл Хокинс“
Франклин и Мейбъл. Със сигурност от рода на Кал. Струваше й се логично те да са били щедрите дарители дали средства за обзавеждането на тази зала. Точно на тази зала.
Настани се до масата, избра напосоки една от книгите и зачете.
Бе изписала няколко страници от бележника си с имена, дати, разкази за събития и безброй версии, когато усети аромат на лавандула и бебешка пудра.
Вдигна поглед и видя елегантна възрастна дама с консервативни черни обувки, скръстила ръце над талията на лилавия си костюм. Оредяващите й коси приличаха на снежна топка, а стъклата на очилата с прозрачни рамки бяха толкова дебели, че Куин се запита как малкият нос и ушите й издържат тежестта им.
На шията си носеше перлена огърлица, а на ръката — златна венчална халка. Имаше часовник с кожена каишка и огромен циферблат, който изглеждаше практичен като обувките с платформи.
— Аз съм Естел Абът — заговори тя с дрезгав глас. — Младият Денис каза, че сте питали за мен.
По преценка на Куин, Денис от информацията бе прехвърлил шестдесетте, което означаваше, че щом го нарича „младия“, жената е най-малко с две десетилетия по-възрастна.
— Да. — Куин се изправи, приближи се и й подаде ръка. — Куин Блек. Госпожо Абът, аз…
— Да, зная. Писателката. Харесвам книгите ви.
— Много благодаря.
— Няма защо. Ако не ми допадаха, щях да ви го кажа откровено. Правите проучване за книга относно Холоу.
— Да, госпожо.
— Тук ще намерите доста информация. Част от нея е полезна. — Естел огледа книгите на масата. — Останало са пълни глупости.
— Тогава, за да мога да отделя сеното от плявата, бихте ли намерили малко време да поговорим? С удоволствие ще ви поканя на обяд или вечеря, когато…
— Много мило от ваша страна, но не е нужно. Какво ще кажете да поседна при вас за малко и да видим как ще потръгнат нещата?
— Чудесно.
Естел пристъпи към един стол, седна със съвършено изправен гръб и събрани колене и отпусна ръце в скута си.
— Родена съм в Холоу — започна тя. — Прекарала съм всичките си деветдесет и седем години тук.