— Татко…
— Зная, че вероятно не е истина.
За миг Джим просто се заслуша в гласовете на момчетата в другия край на бара, шегите и закачките, които си разменяха. Познаваше тези момчета. Познаваше родителите им. Ако животът вървеше нормално, един ден щеше да познава и съпругите, и децата им.
Нима самият той не се бе шегувал и закачал с приятели тук преди време, над чаша наливна кола и пържени картофи? Нима и неговите деца не бяха преминали оттук? Сега момичетата бяха омъжени и живееха със семейства си. А синът му бе мъж, който седеше до него с тревога в очите заради проблеми, твърде сложни за разбиране.
— Трябва да сме подготвени, че отново ще се случи — продължи Джим. — Но за повечето от нас всичко тъне в мъгла и смътно си спомняме какво е станало. Не и за теб, зная. Ти имаш ясни спомени, а ми се иска да не беше така. Щом вярваш, че тази писателка може да ни помогне да намерим отговорите, заставам зад теб.
— Не зная в какво да вярвам. Все още не съм наясно.
— Ще намериш отговор. Е, аз ще нагледам Сай. Някои от вечерните играчи ще пристигнат скоро и ще искат да хапнат по нещо преди загрявката.
Оттласна се от плота и бавно се огледа наоколо. Дочу ехото на своето детство и виковете на децата си. Видя сина си, слабичко момче, да седи на бара с двамата си връстници, с които бяха като братя.
— Това е добро място, Кал. Струва си да работим за него. Струва си да се борим, за да го запазим.
Джим потупа сина си по рамото и се отдалечи.
„Не само центърът“, помисли си Кал. Баща му бе имал предвид града. А той се боеше, че този път битката за запазването му ще бъде жестока.
Прибра се направо у дома, където повечето сняг по храстите и камъните се бе стопил. Част от него искаше да издири Куин и да изкопчи от нея за какво са си говорили с прабаба му. По-добре бе да изчака, реши Кал, докато подрънкваше с ключовете си, да изчака и утре да я попита на спокойствие. По пътя към Свещения камък.
Хвърли поглед към гората, където в сенките на дърветата се бяха задържали локви и ручеи от разтопен сняг и той знаеше, че пътеката ще бъде разкаляна.
Дали то беше там сега и събираше сили? Дали бе намерило начин да напада и по друго време, освен през Седемте? Може би, може би, но не тази нощ. Не бе усетил присъствието му тази нощ. А винаги го усещаше.
Все пак не можеше да отрече, че се чувства по-защитен, когато е в къщата и е запалил лампите, за да разсее мрака.
Продължи към задната врата, отвори я и подсвирна.
Лъмп не бързаше, както обикновено. Но изпълзя от колибката си и дори намери енергия да помаха два пъти с опашка, преди да повлече крака през задния двор към стълбите за терасата.
Издаде дълбока кучешка въздишка, преди да изкачи няколкото стъпала. После се облегна с цялата си тежест на Кал.
„Това се казва любов“, помисли си Кал. Това бе начинът на Лъмп да го посрещне с „Добре дошъл, как я караш?“.
Приклекна да погали и разроши козината му и да го почеше между клепналите уши, докато животното го гледаше с обожание.
— Как е? Свърши ли всичката си работа? Какво ще кажеш за по една бира?
Влязоха заедно. Кал сипа от кутията с гранули в купичката, а кучето чакаше послушно, макар Кал да знаеше, че до голяма степен добрите му маниери се дължат просто на мързел. Когато купичката беше сложена пред него, Лъмп започна да се храни, бавно и съсредоточено.
Кал извади бира от хладилника и я отвори. Облегнат с гръб на плота, бавно отпи първата глътка, която отбелязваше край на работния ден.
— Имам сериозни грижи, Лъмп. Не зная какво да правя, нито какво да мисля. Дали трябваше да намеря начин да разубедя Куин, преди да дойде тук? Не съм сигурен, че щях да успея, защото явно не позволява на никого да й казва къде да ходи и къде не, но можех да изиграя картите си по друг начин. Да се засмея или преувелича, за да излезе, че всичко е измислица. Дотук играя честно и да видим докъде ще стигна.
Чу входната врата да се отваря и Фокс извика:
— Хей! — Той влезе с кутия пържено пиле и голяма бяла кесия за храна. — Донесох нещо крилато, донесох и картофки. Искам бира.
След като стовари храната на масата, Фокс си взе бира.
— Командата ти беше твърде рязка, синко. Ами ако имах среща със страхотно гадже тази вечер?
— Не си имал среща от два месеца.
— Почивам си. — След първата глътка Фокс свали палтото си и го преметна върху един стол. — Какво има?