— Да, да.
— Добро ли е? Ако е някое евтино, оставам на бира.
— Имам доста добро вино. — Кал извади чиния и я сложи пред нея. — Използвай чиния.
— Голям къщовник е — отбеляза Фокс, ставайки да вземе стол. — Изглеждаш малко уплашена… Лейла, нали? Не е зле да поседнеш.
Не й се вярваше серийни убийци да седят в тази хубава кухня, да хапват пържено пиле и да обсъждат дали ще пият вино или бира.
— Разбира се. Сякаш не съм тук. — Лейла седна и подпря глава на ръцете си. — Може би лежа в шумоизолирана килия и си въобразявам всичко това.
— Кое? — попита Фокс.
— Аз ще започна. — Куин хвърли поглед към Лейла, докато Кал изваждаше чаши за вино. — После ти ще ни разкажеш своята история.
— Добре. Съгласна съм.
— Лейла се настани в хотела тази сутрин. От Ню Йорк е. Само преди малко седях в ресторанта на хотела и мислех да си поръчам зелена салата и риба с чаша хубаво вино. Лейла влезе, предполагам, също за да вечеря. Впрочем, щях да те поканя на масата си.
— Много мило.
— Преди да отправя поканата, същество, което бих описала като плужек, дебел колкото крака на леля ми Кристин и дълъг около метър, пропълзя през ресторанта и по масата на щастлива двойка, която спокойно продължи романтичната си вечеря. После отново се спусна до пода и остави отвратителни петна от бог знае какво след себе си. Лейла също го видя.
— Гледаше ме. Взираше се в мен — прошепна Лейла.
— Не се скъпи с виното, Кал. — Куин се приближи и леко разтри рамото на Лейла. — Единствено ние го видяхме. Загубих желание да вечерям в хотела и предположих, че Лейла също, така че изчезнахме. И сега провалям здравословната си диета с това бутче.
— Изглеждаш толкова… спокойна. Благодаря. — Лейла прие чашата вино, която Кал й подаде, и изпи половината на един дъх.
— Всъщност не съм. Механизъм за самозащита. Затова дойдохме тук и искам да узная дали някой от вас е виждал нещо подобно на онова, което описах.
Последва миг мълчание, а после Кал взе бирата си и отпи.
— Виждали сме доста неща. По-голямата загадка според мен е защо вие двете ги виждате, и то сега?
— Имам теория — обади се Фокс.
Кал се обърна към него.
— Каква?
— Връзки. Самият ти каза, че Куин трябва да е свързана по някакъв начин, за да вижда, да сънува…
— Сънища? — Лейла рязко вдигна глава. — Имала съм сънища!
— Очевидно и ти — продължи Фокс. — Ще включим и Лейла. Може би ще ни трябва известно време, за да открием връзката, но нека просто изхождаме от хипотезата, че има такава. Възможно ли е тази връзка и пристигането на Куин, а после и на Лейла в Холоу, точно през седмата година, да му дава някакъв енергиен тласък? Да го зарежда със силата, която му е нужна, за да се прояви.
— Не е зле като обяснение — отвърна Кал.
— Звучи адски логично. — Куин наклони глава встрани, докато размишляваше. — Енергия. Повечето паранормални явления произтичат от енергийни влияния. Енергията на… силата или силите, действията и емоциите на хората, които са им подвластни. Можем да заключим, че тази духовна енергия се е натрупвала с времето, ставала е все по-силна и сега, в единение с други свързани енергии, може да навлиза в нашата реалност, до известна степен, и извън обичайната времева рамка.
— За какво говорите, за бога? — настоя да узнае Лейла.
— Ще стигнем до това, обещавам. — Куин й се усмихна окуражително. — Защо не хапнеш нещо, за да се поуспокоиш?
— Мисля, че скоро няма дори да помисля за храна.
— Господин Плужек се беше устремил право към панера с хляб — обясни Куин. — Беше доста гнусно. За жалост, моят апетит не се влияе от нищо. — Тя си взе две изстинали картофчета. — И така, ако изхождаме от версията на Фокс, къде е противникът? Доброто, което се бори срещу злото, светлината срещу неговия мрак? Всичките ми проучвания сочат, че съществуват и двете страни.
— Може би все още не може да се прояви. Или изчаква.
— Или вие двете се свързвате с мрака, а не със светлината — добави Кал.
Куин присви очи срещу него, с лек гневен блясък под миглите. След това сви рамене.
— Обидно, но неоспоримо. Освен факта, че ако клоняхме повече към тъмната страна, не е логично въпросната тъмна страна да се опитва да ни изплаши до смърт.