Лейла я погледна отегчено.
— Накъде?
— Имаш право. — Куин потърка рамото й, докато говореше. — Мисля, че ни е нужна всяка информация, до която можем да се доберем, от всеки възможен източник. От сега нататък предлагам всеки от нас да споделя с другите всичко, което е открил. Колкото и да не ти харесва — кимна тя към Кал, — мисля, че ще трябва да свикнеш.
— Ти участваш в това от няколко дни. Ние с Фокс живеем с него от години. Като част от него. Не бързай да си слагаш капитанска значка, Русокоске.
— Тези двадесет и една години ви дават известно предимство. Но доколкото виждам, през тях не сте успели да го спрете и дори да го идентифицирате. Така че по-спокойно.
— Днес си досаждала на деветдесет и седем годишната ми прабаба с въпроси.
— О, стига. Твоята забележителна и очарователна деветдесет и седем годишна прабаба дойде при мен, докато се ровех в книги в библиотеката, и седна да си поговорим по своя воля. Не съм й досаждала. Вродената ми наблюдателност ми подсказва, че не си наследил тесногръдието си от нея.
— Деца, деца… — Фокс повдигна ръка. — Безспорно положението е напрегнато, но всички сме или ще бъдем от една и съща страна. Престанете. Кал, Куин изтъкна важен аргумент и трябва да го вземем под внимание. От друга страна, Куин, ти си прекарала два дни в Холоу, Лейла — още по-малко. Трябва да проявите търпение и да приемете факта, че някои аспекти от информацията са деликатни и ще ни трябва време, за да достигнем до тях. Дори ако започнем с това, което е потвърдено или документирано…
— Какъв си ти, адвокат? — попита Лейла.
— Да.
— Личи си — промърмори тя под носа си.
— Нека просто оставим нещата да улегнат — предложи Кал. — Да си дадем една нощ време за размисъл. Обещах да те заведа до Свещения камък утре — и ще го направя. Да видим какво ще стане.
— Прието.
— Вие двете ще бъдете ли спокойни в хотела? Можете да останете тук, ако се боите да се върнете.
Фактът, че го е предложил, отново накара Куин да настръхне.
— Не сме хленчещи страхливки, нали, Лейла?
— Преди няколко дни не бих казала, че съм такава. Сега вече не съм толкова сигурна. Но ще се върна в хотела. — Всъщност нямаше търпение да пропълзи в онова голямо, меко легло и да се завие презглава. — Спах по-добре, отколкото от седмица насам, и това е нещо.
Куин реши да изчака, докато пристигнат в хотела, и тогава посъветва Лейла да спусне всички щори и да остави запалена някоя лампа.
Осма глава
На сутринта Куин долепи ухо до вратата на Лейла. Щом чу приглушения звук на шоу „Тудей“, отчетливо почука.
— Аз съм, Куин — каза тя, в случай че Лейла все още е неспокойна.
Жената й отвори, носеше сладко долнище на пижама на лилави и бели райета и лилав потник. Бузите й бяха зачервени, а ясният поглед на зелените й очи издаде, че отдавна е будна.
— След малко тръгвам към Кал. Имаш ли нещо против да вляза за минута?
— Не. — Лейла й стори път. — Чудя се какво да правя днес.
— Можеш да дойдеш с мен, ако желаеш.
— В гората? Не съм съвсем готова за това, благодаря. Знаеш ли… — Лейла угаси телевизора, преди да се отпусне на стола. — Мислех си за онова, което каза снощи — че не сме страхливки. Никога не съм била страхлива, но докато лежах сгушена под завивките при спуснати щори и врата, затисната с този тъп стол, си помислих, че никога не съм преживявала подобно изпитание. Имах съвсем нормален живот.
— Ти дойде тук и все още не си си тръгнала. Това ме кара да мисля, че определено не си от страхливите. Как спа?
— Добре. Откакто влязох тук, всичко е наред. Никакви сънища, никакви разтърсващи нощни посещения. Сега, разбира се, се питам защо.
— И аз не сънувах нищо. — Куин огледа стаята. Леглото на Лейла бе с леко извита форма и завивки в бледозелено и кремаво. — Можем да предположим, че твоята стая тук е защитена зона, но не се знае, защото моята не е, а е само през две врати. Вероятно просто е решило да си даде една нощ почивка. Да възстанови част от изразходваната енергия.
— Интересна мисъл.
— Имаш моя номер, на Кал и на Фокс. И ние имаме твоя. Можем да… поддържаме връзка. Исках да ти кажи за гостилницата отсреща, защото едва ли ще поискаш да се храниш в ресторанта на хотела. Предлагат чудесна закуска.
— Реших да си поръчам нещо от румсървис и да прегледам някоя от книгите, които ми даде снощи. Не стават за четиво преди заспиване.