Той спря и посочи с ръка напред.
— Ето тук пътеките се кръстосват. Дойдохме от тази посока и от кръстопътя продължихме насам. Бяхме натоварени с провизии. Майка ми беше натъпкала цяла кошница за пикник, като мислеше, че ще си устроим лагер в семейната ферма на Фокс. Носехме старо радио, неговите покупки от пазара и раниците ни, пълни с неща, без които мислехме, че не можем. Току-що щяхме да навършим десет години, хлапета, които нямаха страх почти от нищо. Това се промени, преди да излезем от гората на следващия ден.
Изведнъж Куин го сграбчи за ръката.
— Кръв ли тече от онова дърво, или просто в тази част на света имате странна смола?
Той се обърна. От кората на стар дъб бликаше кръв, която образуваше локва до корените.
— Ето такива неща се случват тук от време на време, те плашат туристите.
— Нищо чудно. — Куин видя как Лъмп се спря до дървото само за миг и след кратко подушване спокойно продължи. — Защо на него не му пука?
— Свикнал е.
Куин понечи да заобиколи дървото отдалеч, но се спря.
— Почакай, почакай. Това е мястото. Точно тук видях елена на пътеката, сигурна съм.
— Той го е призовал, чрез магия. Невинност и чистота.
Жената отвори уста, но погледна лицето на Кал и не каза нищо. Очите му бяха потъмнели, лицето му — бледо.
— Единение чрез кръв. Кръвта на животното, неговата кръв, кръвта на съществото от мрака. Изпитвал е болки, докато е прерязвал гърлото и докато кръвта се е стичала по ръцете му в чашата.
Кал почувства световъртеж и се приведе от кръста. Молеше се да не повърне.
— Трябва ми секунда време да си поема дъх.
— Спокойно. — Куин бързо свали раницата си и извади бутилката с вода. — Пийни глътка.
Гаденето почти отмина, когато тя хвана ръката му и пъхна бутилката в нея.
— Видях го, почувствах го. Минавал съм покрай това място и друг път, дори съм го виждал да кърви, но не бях видял тези неща. Не бях ги почувствал.
— Този път сме двама. Може би това го е отключило.
Кал бавно отпи и си помисли: „Не просто двама“. Бе вървял по тази пътека с Фокс и Гейдж. „Ние двамата“, реши Кал. Причината бе, че е тук с нея.
— Еленът е бил принесен в жертва.
— Зная това. Devoveo, думата, която изрече на латински. Кърваво жертвоприношение. Не е характерно за бялата магия. Бил е принуден да прекрачи границата, да прибегне до черна, за да стори това, което е чувствал, че е нужно. Дали е бил Дент, или някой далеч преди него?
— Не зная.
Когато забеляза, че руменината му постепенно се връща, сърцето й се успокои.
— Виждаш ли събития от по-далечното минало?
— Отделни моменти, проблясъци. Не всичко. Обикновено след това леко ми се гади. Ако се напрегна повече става много по-лошо.
— Тогава не се напрягай. Можеш ли да вървиш?
— Да, да. — Стомахът му все още бе малко неспокоен, но не му се виеше свят. — Остава още малко до Хестърс Пул.
— Зная. Ще ти го опиша, преди да стигнем. Уверявам те, че никога не съм била там в действителност, но съм го виждала в съня си, преди две нощи стоях на брега. Има папур и диви треви. Малко е отдалечено от пътеката, зад храсталаци и тръни. Беше нощ и водата изгледаше черна. Мрачна. Формата му не е съвсем кръгла. По-скоро е като дебел полумесец. Има много камъни. Някои — доста едри, а други — съвсем ситни. Тя пълнеше джобовете си с тях — големи колкото юмрук и по-малки — докато дрехата й увисна от тежестта. Косите й бяха остригани, като окастрени, а очите й издаваха лудост.
— Според разказите тялото й не е потънало до дъното.
— Чела съм ги — кимна Куин. — Видели са я да се носи по повърхността на езерото, което сега носи нейното име, и понеже е било самоубийство, са я погребали в неосветена земя. В сведенията, които успях да изровя досега, не се споменава какво е станало с невръстната й дъщеря.
Преди да качи обратно раницата си, Куин извади пакет зърнен микс. Отвори го и предложи на Кал. Той поклати глава.
— Наоколо има предостатъчно кори и клечки, ако съм толкова отчаян.
— Не са лоши. Какво беше сложила майка ти в кошницата в онзи ден?
— Сандвичи с шунка и сирене, твърдо сварени яйца, ябълкови резени, пръчици с целина и моркови, овесени бисквити, лимонада… — Споменът го накара да се усмихне. — Плодови сладкишчета, зърнен снакс за закуска.
— Майка с главно М.
— Да, винаги е била.
— Колко дълго ще излизаме заедно, преди да ме запознаеш с родителите си?