Той се замисли.
— Искат да им гостувам за вечеря скоро, така че можеш да дойдеш, ако желаеш.
— Домашно приготвена гозба от мамчето? Там съм. Как гледа тя на всичко това?
— Трудно е за тях. Но никога в живота ми не са ме разочаровали.
— Късметлия си, Кал.
Жената се отклони от пътеката и заобиколи къпиновите храсти по друга, по-тясна и неотъпкана. Лъмп пристъпваше напред, сякаш знаеше къде отиват. Кал зърна проблясващата повърхност на езерото и по гърба му пробягна тръпка. Както всеки път.
Все още се чуваха гласове на птици и Лъмп, по-скоро случайно, отколкото преднамерено, подплаши заек, който притича през пътеката към отсрещния гъсталак. Слънчевата светлина струеше между голите клони до килима шума на земята и обсипваше кафеникавата вода на Хестърс Пул с матов блясък.
— През деня изглежда различно — отбеляза Куин. — Далеч не е толкова зловещо. Но само ако бях много млада и премаляла от жега, бих се поплискала в него.
— Ние бяхме и двете. Фокс влезе пръв. Не за първи път плувахме тук, но никога не ми беше харесвало. Кой знае какво се спотайваше под водата? Винаги очаквах костеливата ръка на Хестър да ме сграбчи за глезена и да ме повлече надолу. И тогава се случи.
Куин рязко повдигна вежди и когато той не продължи, седна на един камък.
— Слушам.
— Фокс се закачаше с мен. Плувах по-добре от него, но прибягваше до подли хитрости. Гейдж беше пълна скръб като плувец, но и той влезе. Помислих, че отново Фокс се опитва да ме потопи, но този път беше тя. Видях я, когато потънах. Косите й не бяха остригани, както си я видяла ти. Помня, че се развяваха назад. Не изглеждаше като призрак, а като жена. Момиче — поправи се той. — Когато пораснах, осъзнах, че е била съвсем млада. Веднага излязох и накарах Фокс и Гейдж да излязат. Не бяха видели нищо.
— Но ти повярваха.
— Приятелите си вярват.
— Плувал ли си тук отново след това?
— Два пъти. Но никога вече не я видях.
Куин даде шепа микс на Лъмп, който не бе придирчив като стопанина си.
— Сега е твърде студено, за да опитам, но дойде ли юни, бих искала да се потопя и да видя какво ще стане. — Тя захрупа от микса, докато се оглеждаше наоколо. Хубаво място, въпреки всичко. Диво, но живописно. Страхотно място за момчешки лудории. — Наклони глава. — Е, всичките си гаджета ли водиш тук?
— Ти си първата.
— Така ли? Не са проявявали интерес или ти не си искал да ти задават въпроси?
— И двете.
— Значи аз нарушавам стереотипа, което е едно от любимите ми хобита. — Куин се загледа във водата. — Била е толкова тъжна и толкова отчаяна, щом е решила, че няма друг изход за нея. Лудостта също е фактор, но мисля, че мъката и отчаянието са я подтикнали да посегне на живота си. Това чувствах в съня, това чувствам и сега, докато седя тук. Ужасна, непоносима мъка. По-ужасна от страха, когато то я изнасили.
Потръпна и се изправи.
— Продължаваме ли? Твърде тежко е да стоя тук. Твърде тежко.
„Ще бъде още по-тежко“, помисли си той. Щом вече го усещаше или разбираше, щеше да стане още по-тежко. Поведе я за ръка обратно към пътеката. В този участък бе достатъчно широка, за да вървят един до друг, и той не пусна ръката й. Сякаш просто бяха на зимна разходка в гората.
— Кажи ми нещо изненадващо за себе си. Нещо, което никога не бих предположила.
Спътникът й наклони глава.
— А защо ти не ми кажеш нещо за себе си, което не бих предположил?
— Не е нужно да е някаква мрачна тайна. — Куин го побутна с хълбок. — Просто нещо неочаквано.
— Печелил съм състезания по лека атлетика.
Куин поклати глава.
— Впечатляващо, но не изненадващо. Бих могла да се досетя. Имаш доста дълги крака.
— Добре, добре. — Кал помисли. — Отгледах тиква, която счупи областния рекорд за тегло.
— Най-тежката тиква в историята на областта?
— Беше с няколко грама по-малко от щатския рекорд. Документирано е.
— Е, това наистина е изненадващо. Надявах се да чуя нещо по-пикантно, но признавам, не бих предположила, че държиш областния рекорд за най-тлъста тиква.
— А ти?
— За съжаление никога не съм отглеждала тикви, с каквато и да е големина и тегло.
— Изненадай ме.
— Мога да ходя на ръце. Бих ти го демонстрирала, но теренът не е подходящ. Не би предположил това, нали?