С.
— Добре. — Куин прибра телефона, взела решението, над което бе умувала през целия път обратно. — Мисля да се обадим на Фокс и Лейла, след като ме почерпиш онова голямо питие пред запалена камина.
— Нямам нищо против.
— Като уважавана личност в този град, предполагам, че ти си човекът, към когото трябва да се обърна, ако искам да наема хубава, удобна и достатъчно просторна къща за следващите, да кажем, шест месеца.
— И кой ще бъде наемателят?
— Наемателки. Аз, неотразимата ми приятелка Сибил, която ще придумам да ми сътрудничи, и вероятно Лейла, с която предполагам, че ще трябва да бъда доста по-убедителна. Но умея да намирам подход.
— Какво стана с плановете ти да останеш седмица за първоначално проучване и да дойдеш отново през април?
— Плановете се променят — нехайно отвърна тя и му се усмихна, стъпвайки на чакълената алея. — Не се ли радваш, когато това се случи?
— Не особено.
Той се изкачи с нея до площадката, отвори вратата и й стори път да влезе пред него в тихата му къща.
Десета глава
Къщата, в която Кал бе отраснал, според него бе в постоянно състояние на еволюция. На всеки няколко години майка му решаваше, че се нуждае от „освежаване“, което означаваше пребоядисване, или както се изразяваше тя, „цветово обновление“.
Имаше бърсане, търкане, лъскане и други разнообразни дейности, от които той намираше начини да се измъкне.
Естествено, новата боя изискваше нови тапицерии, щори и пердета, и, разбира се, нови чаршафи, когато стигнат до спалните. Което неизменно водеше до „нова подредба“.
Безброй пъти бе размествал мебелите, за да осъществява идеите, които хрумваха на майка му.
Баща му често казваше, че когато Франи най-сетне успее да приведе къщата в желания вид, идва време отново да обърне всичко наопаки.
Някога Кал бе мислил, че майка му размества, боядисва, шие, подрежда и преподрежда просто от скука. Въпреки че участваше като доброволка в няколко комитета и поддържаше членство в безброй организации, никога не бе работила извън дома си. Имаше период в края на тийнейджърските и началото на двадесетте си години, когато бе гледал на нея (със съжаление) като на непълноценна, полуотчаяна домакиня.
Веднъж, след като бе успял да опознае светските нрави през двата си семестъра в колеж, в разговор насаме сподели, че разбира нейната неудовлетвореност. Майка му се смя така истерично, че трябваше да остави дамаската и конците и да изтрие сълзите от очите си.
— Скъпи — каза тя, — в цялото ми тяло няма и една неудовлетворена костица. Обичам цветовете, материите, ароматите и много други неща. Използвам тази къща като свое ателие, научен проект, лаборатория и изложба. Аз съм режисьор, дизайнер, художник на декорите и звездата на шоуто. За какво ми е да търся работа и да гоня кариера, като нямаме нужда от пари… и за какво ми е някой да ми казва какво да правя и кога?
Даде му знак с пръст да се приближи и докосна бузата му.
— Толкова си мил, Кейлъб. Един ден ще разбереш, че не всеки иска това, което му диктува обществото, каквито и възгледи да са на мода. Смятам се за късметлийка, дори привилегирована, защото можех да направя избора да си стоя у дома и да се грижа за децата си. Късметлийка съм, че съпругът ми е човек, който няма нищо против да използвам таланта, който безспорно имам, за да създавам безпорядък в дома му, и накъдето се обърне, да вижда парчета плат и проби от бои. Щастлива съм. И трогната от тревогата ти, че може би не съм.
Скоро бе проумял, че това е самата истина. Франи се занимаваше с неща, които й доставят удоволствие, и бе добра в тях. Бе проумял и че всъщност тя е тази, която властва в къщата. Баща му носеше парите, но майка му управляваше семейния бюджет. Баща му ръководеше бизнеса, а майка му — дома.
И живееха точно така, както им харесва.
Затова не си направи труда да й каже да не се престарава с вечерята в неделя… и не възрази, когато поканата й бе отправена и към Куин, Лейла и Фокс. Тя живееше, за да се суети, и обичаше да приготвя специални ястия за гости, дори за хора, които не познава.
Фокс бе предложил да мине през града и да вземе жените, и Кал отиде по-рано в дома на родителите си. Струваше му се разумно да ги подготви, да им даде някои основни насоки как да се държат с жена, която възнамерява да напише книга за Холоу, а това означаваше и за хората в града, сред които са и те.