Франи стоеше до печката и проверяваше температурата на свинското печено. Очевидно доволна, тръгна към плота, за да донареди корите за специалното си предястие.
— Е, мамо — заговори Кал, отваряйки хладилника.
— Ще сервирам вино с вечерята, така че не търси бира.
Леко подразнен, той затръшна вратата на хладилника.
— Добре. Просто исках да спомена, че не бива да забравяш, че Куин ще пише книга.
— Някога да съм забравяла?
— Не. — Тази жена не забравяше нищо, което понякога бе малко смущаващо. — Искам да кажа, че трябва да внимаваме, защото нещо, което кажем, може да се появи в книгата.
— Хм! — Франи направи плънка от пеперони и проволоне. — Нима очакваш с баща ти да кажем или направим нещо по време на ордьоврите, от което да се срамуваш? Или може би да изчакаме до десерта. Който впрочем е ябълков пай.
— Не… Приготвила си ябълков пай?
Тя хвърли поглед към него и се усмихна с разбиране.
— Все още е любимият ти, нали, скъпи?
— Да, но може би този път не се е получил както трябва. Не е зле да опитам едно парче, преди да дойдат гостите. Ще ти спестя неудобството, ако паят не струва.
— Този номер не минаваше и когато беше дванадесетгодишен.
— Зная, но ти не преставаше да ми натякваш, че ако не успея веднъж, трябва да опитам пак.
— Правилно, момчето ми. Е, защо толкова се тревожиш, че онова момиче, с което чух, че са те видели няколко пъти, ще дойде на вечеря?
— Не е така. — Не бе сигурен за истинската причина. — Безпокои ме поводът за идването й в града. Не бива да го забравяме, това е.
— Аз никога не забравям. Как бих могла? Трябва да живеем живота си, да белим картофи, да прибираме пощата, да кихаме, да си купуваме нови обувки, въпреки онова, което се случва, или може би именно заради него. — В гласа й имаше нотка на гняв, зад който прозираше тъга. — А да живеем, означава и да каним гости за вечеря в неделя.
— Иска ми се нещата да бяха различни.
— Зная, но не са. — Тя продължи да нарежда кори, но вдигна поглед. — Кал, миличък, ти правиш всичко възможно. Понякога ми се иска да не правеше толкова много. Но… Кажи ми, харесваш ли това момиче? Куин Блек?
— Да.
Би искал отново да вкуси онази сочна горна устна. Но трябваше да забрави за това сега, защото знаеше, че майка му безпогрешно чете мислите на децата си.
— Тогава се надявам да предложа на нея и останалите една приятна вечер и превъзходно ястие. Кал, ако не желаеше тя да дойде тук и да разговаря с мен и баща ти, не би я допуснал да прекрачи прага. Колкото и да съм силна, не мога да те избутам и да й отворя вратата.
Той я погледна. Понякога се изненадваше, че тази хубава жена, с късо подстригани коси, изрусени на кичури, стройно тяло и изобретателен ум го е родила и отгледала до пълнолетие. Поглеждаше я и му се струваше крехка, нежна, а след миг си спомняше колко силна и страховита може да бъде.
— Няма да допусна нещо да те нарани.
— И аз ти обещавам същото, с двойна сила. Сега се разкарай от кухнята ми. Трябва да довърша предястието.
Би предложил да й помогне, но щеше да си спечели само снизходителен поглед. Не че не приемаше помощ. Баща му получаваше не само разрешение, а и насърчение да пече на грила. И всеки желаещ бе добре дошъл да се изявява с кулинарните си способности от време на време.
Но при приготвяне на вечеря за голяма компания кухнята трябваше да бъде нейно владение.
Кал мина през трапезарията, където, разбира се, масата вече бе подредена. Извадените празнични съдове издаваха, че няма да бъде скромно приятелско събиране. Старателно сгънати платнени салфетки, чаени свещи в кобалтови формички, в купа с украса от зимни плодове.
Дори в най-страшни времена, дори през Седемте, той идваше тук и виждаше свежи цветя, старателно аранжирани, безупречно чисти мебели и интересни малки сапунчета в тоалетната на долния етаж.
Нищо не можеше да попречи на Франи Хокинс да бъде на ниво.
Може би, помисли си Кал, докато влизаше в хола, това бе една от причините — най-важната — самият той все още да се държи. Защото каквото и да се случеше, майка му щеше да запази чувството си за ред и здравия си разум.
Както и баща му. Те му бяха дали тези непоклатими устои, които дори демон от ада не можеше да разруши.
Тръгна към стълбите за горния етаж да потърси баща си, който навярно бе в домашния си кабинет. Но когато погледна навън, видя пикапа на Фокс.