Выбрать главу

— Защото я влача на ръце. — Момчето повдигна капака на кошницата, нададе радостен вик при вида на пълните пластмасови кутии и пъхна две в раницата си. — И ти сложи нещо в своята, О’Дел, или ще ни трябва цял ден, за да се довлечем до Хестърс Пул.

— Шибана работа. — Фокс извади термоса и го прибра в раницата си. — Достатъчно лека ли е вече, бебчо?

— Мамка ти. Имам и раница, и кошница.

— И аз нося покупки от пазара, освен раницата. — Фокс свали най-ценния товар от колелото си. — Ти ще носиш този сандък, Търнър.

Гейдж сви рамене и взе радиото.

— Тогава аз ще избирам музиката.

— Никакъв рап — в един глас казаха Кал и Фокс, но Гейдж само се захили, докато търсеше станция в движение и накрая попадна на парче точно на „Рън Ди Ем Си“.

С много мърморене и препирни започнаха похода.

Листата, гъсти и зелени, спираха жаркото слънце и лятната жега. Сред високите тополи и дъбове едва надничаха ивици гълъбовосиньо небе. Насочиха се към криволичещия поток, докато рапърът и „Аеросмит“ ги подканваха: „Елате насам“.

— Гейдж има „Пентхаус“ — разгласи Фокс. — Голото списание, тъпчо — каза той, щом срещна празния поглед на Кал.

— Аха. Хайде, Търнър, извади го.

— Не преди да се настаним и да отворим бирите.

— Бира! — Кал инстинктивно хвърли поглед назад през рамо, в случай че по някакво чудо майка му се е озовала зад него. — Донесъл си бира?

— Три кутии пенлива течност — потвърди Гейдж, крачейки с важна походка. — И цигари.

— Какво ще кажеш? — Фокс побутна Кал с юмрук. — Това е най-страхотният рожден ден.

— Да — съгласи се Кал, но тайничко потръпна.

Бира, цигари и снимки на голи жени. Ако майка му разбереше, щеше да го държи наказан в стаята му, докато навърши тридесет години. Дори без да брои факта, че е излъгал. Или че вървят през Хокинс Ууд, за да си устроят бивак на изрично забранено място, до Свещения камък.

Щеше да остане наказан до края на живота си.

— Стига си се шашкал. — Гейдж премести раницата от едната си ръка в другата с дяволит блясък в очите, който казваше: „Да не ти пука“. — Всичко е върхът.

— Не се шашкам.

Но Кал подскочи, когато от гъсталака с гневен крясък излетя тлъста сойка.

Втора глава

Хестърс Пул бе забранено място за Кал, което бе една от причините да му се струва толкова примамливо.

За голямата кафява локва, която се пълнеше от криволичещия поток Антийтъм Крийк, скрита в гъстата гора, се говореше, че е обитавана от духа на лудо момиче от времето на първите заселници, което се удавило в нея.

Кал бе чувал майка си да разказва, че когато била малка, някакво момче също се удавило там, и затова номер едно в „Маминия правилник“ бе: Абсолютно забранено да се плува в езерото. Духът на момичето витаел в него, спотайвал се под водата и само чакал да сграбчи друго хлапе за глезена и да го повлече към дъното, за да си има другарче.

Кал бе плувал в езерото два пъти през това лято, замаян от страх и вълнение. И двата пъти би се заклел, че усети нечии костеливи пръсти да докосват глезена му.

На хлъзгавия бряг като армия войници стърчаха безброй стръкове папур, а около тях растяха диви оранжеви лилии, които майка му харесваше. Скалистият хълм бе обрасъл с папрат и къпинови храсти, чиито узрели плодове оставяха по пръстите пурпурночервени петна, леко наподобяващи кръв.

При миналото им посещение бе видял черна змия да пълзи нагоре по склона, едва раздвижвайки туфите папрат.

Фокс нададе възторжен вик и стовари раницата си. След секунди вече бе свалил обувките, ризата и дънките и се носеше по водата като торпедо, без да мисли за змии, призраци или каквото и да е друго, което може да се крие под мрачната кафява повърхност.

— Хайде, женчовци!

След умело гмурване, момчето започна да обикаля из езерото, подавайки и потапяйки глава под водата като тюлен.

Кал седна, събу марковите си маратонки и старателно пъхна чорапите си в тях. Докато Фокс продължаваше да вика и да се плиска, той хвърли поглед към Гейдж, който просто стоеше загледан във водата.

— Ще влезеш ли?

— Не зная.

Кал свали ризата си и по навик я сгъна.

— Това е част от програмата. Не можем да я отметнем, докато не го направим всички.

— Да, да.

Но Гейдж не помръдна, дори когато Кал остана по бельо.