— И трябва непрекъснато да мислиш за него. Тук вътре все се върти нещо. — Докосна слепоочието му. — Това е утеха за мен и странно ме привлича. Но знаеш ли, след този дълъг и странен ден може би е най-добре да не мислим за нищо.
— Добра идея. — „Почивка, помисли си той. Нещо нормално.“ Върна се при нея, плъзна пръсти по бузата й, а после надолу по ръката й, докато се преплетоха с нейните. — Какво ще кажеш да опитаме?
Поведе я по стълбите нагоре. Прозвучаха няколко безобидни проскърцвания, бученето и пращенето на парния котел и нищо друго.
— Искаш ли…
Кал я прекъсна, обхващайки лицето й с длани и допирайки устни до нейните. Леко и спокойно, като въздишка.
— Никакви въпроси. Ще трябва да мислим за отговорите.
— Имаш право.
Само стаята, мракът и жената. Това бе всичко, което искаше в тази нощ. Уханието й, кожата й, разпуснатите й коси, звуците, издавани от двама души, които се опознават.
Беше достатъчно. Повече от достатъчно. Затвори вратата зад гърба си.
— Обичам свещи.
Тя се отдръпна, за да вземе дълга, тънка запалка за свещите, които бе разпръснала из стаята.
На светлината им изглеждаше крехка, по-крехка, отколкото бе в действителност. Харесваше му контрастът между реалността и илюзията. Матракът стоеше на пода, застлан с чаршафи, които изглеждаха сияйно светли на фона на одеялото в тъмновиолетово. Неговите лалета се открояваха като весела карнавална украса върху тоалетката от битпазара.
Бе окачила на прозорците парче плат в преливащи се цветове, като щит срещу мрака. И когато Кал се обърна с гръб към тях, тя се усмихна.
За него всичко беше съвършено.
— Може би трябва да ти кажа…
Поклати глава и пристъпи към нея.
— По-късно.
Направи първото, което му хрумна — повдигна ръце към косите й. Свали шнолите и ги остави да паднат на пода. Когато къдриците се разпиляха по раменете и гърба й, прокара пръсти през тях. Гледайки в очите й, уви косите й около ръката си като въже и леко ги дръпна.
— Има и много други неща, които ще оставим за по-късно — каза той и устните им се сляха.
Нейните бяха съвършени. Нежни и плътни, топли и щедри. Почувства кратката й тръпка, когато ръцете й го обгърнаха и тялото й се притисна към неговото. Не се отпускаше, не се оставяше в негова власт, все още не. Вместо това отвръщаше на бавните му, търпеливи ласки.
Той отмести сакото от раменете й и го остави да се свлече като шнолите, за да усети допир на коприна, дантела и плът. Докато устните им се галеха, търкаха и притискаха, ръцете й се плъзнаха по раменете му и побутнаха сакото му.
Закачливо всмука кожата на шията й и чу одобрителното й мъркане. После пръстите му затанцуваха по съблазнителната линия на ключицата й. Очите й сияеха в очакване. Искаше да ги види притворени. Искаше да види как се премрежват. Загледан в тях, проследи с пръсти извивката на гърдите й, където дантелата закачливо ги докосваше. Все още я гледаше, докато плъзгаше ръце по нея, по коприната, и палецът му нежно потърка зърното й.
Чу как тя затаи дъх и издаде въздишка, долови тръпката й, докато посягаше да разкопчае ризата му. Ръцете й се придвижиха нагоре и разтвориха предниците. Пулсът му прескочи, но ръката му почти лениво измина пътя до колана на панталона й. Кожата там бе топла и мускулите й трепнаха при изучаващия допир на пръстите му. След щракване и леко дръпване панталонът се плъзна надолу по краката й.
Движението бе така внезапно, така неочаквано, че Куин не успя да го предвиди и да се подготви. Всичко дотук бе толкова бавно, като в сън, а изведнъж ръцете му се провряха под нейните и я вдигнаха във въздуха. Тази бърза, безразсъдна демонстрация на сила шокира тялото й и замая главата й. Дори когато я остави, все още усещаше слабост в коленете.
Погледът му се спусна надолу, по корсажа, по ефирното бельо, което бе сложила, с цел да го подлуди. Крайчецът на устните му се повдигна, когато очите му отново срещнаха нейните.
— Хубаво.
Това бе единственото, което каза, и устните й застинаха. Беше глупаво. И други мъже я бяха гледали, докосвали и желали, но той накара гърлото й да пресъхне. Тя се опита да намери нещо остроумно и нехайно, което да каже, но едва успя да си поеме дъх.
Пръстът му се плъзна под ластика на бикините й и леко го дръпна. Куин пристъпи към него като омагьосана.
— Да видим какво има под това — прошепна той и повдигна корсажа над главата й. — Много хубаво — бе репликата му, когато проследи ръба на сутиена й с върха на пръста си.