Тя се събуди в мрака, когато върху нея падна нещо. Успя да издаде задъхан вик, надигна се и сви ръцете си в юмруци.
— Извинявай, извинявай!
Разпозна шепота на Кал, но твърде късно, за да спре удара. Юмрукът й се стовари върху нещо толкова твърдо, че усети парене в кокалчетата.
— Ох! Ох! Мамка му!
— Аз би трябвало да го кажа.
— Какво правиш, по дяволите?
— Препъвам се, падам и отнасям удар по главата.
— Защо?
— Защото тук е тъмно като в рог. — Той се раздвижи и потърка пострадалото си слепоочие. — Внимавам да не те събудя, а ти ме удряш. По главата.
— Е, съжалявам — просъска Куин. — Можеше да се окажеш психопат изнасилвач или по-вероятно, предвид мястото, демон от ада. Каква работа имаш да се разхождаш на тъмно?
— Търсех обувките си и мисля, че в тях се препънах.
— Тръгваш ли си?
— Вече е сутрин, а след два часа имам работна закуска.
— Все още е тъмно.
— Февруари е и си окачила тези неща на прозорците. Минава шест и половина.
— О, господи! — Куин отново се отпусна в леглото. Шест и половина не е сутрин, дори през февруари, а може би особено сега.
— Затова се опитвах да не те събудя.
Тя се раздвижи. Вече различаваше силуета му, след като очите й бяха привикнали към тъмнината.
— Е, будна съм, тогава защо още шепнеш?
— Не зная. Може би съм получил мозъчно увреждане при удара по главата.
Нещо в недоумяващото раздразнение в гласа му я трогна.
— О! Защо не пропълзиш обратно тук, където е толкова хубаво и топло? Ще те целуна там и ще мине.
— Жестоко е да предлагаш това, когато имам делова среща с кмета и управата на града.
— Сексът и политиката вървят заедно като фъстъчено масло и конфитюр.
— Може би, но трябва да отскоча до дома, да нахраня Лъмп и да измъкна Фокс от леглото, защото и той ще присъства на срещата. Душ, бръснене и преобличане, за да не си личи, че съм прекарал страстна нощ.
Докато Кал слагаше обувките си, тя отново се надигна и хитро се плъзна около него.
— Имаш време за всичко това.
Гърдите й, топли и заоблени, се притиснаха към гърба му, докато устните й всмукваха кожата на врата му. И ръката й бавно се придвижи надолу, където вече бе адски възбуден.
— Много подло от твоя страна, Русокоске.
— Може би трябва да ми дадеш добър урок.
Куин издаде сподавен смях, когато Кал се завъртя и я сграбчи.
Закъсня за срещата, но се чувстваше твърде добре, за да го е грижа. Поръча си огромна закуска — яйца, бекон, препечени хлебчета, две курабии. Хапваше от нея, докато Фокс се наливаше с кока-кола, сякаш е лекарство срещу някаква рядка и смъртоносна отрова в кръвта му, а другите разговаряха за незначителни неща.
Постепенно разговорът се насочи към по-важни теми за града. Беше февруари, но плановете за ежегодното възпоменателно шествие трябваше да бъдат доуточнени. После възникна спор за поставяне на нови пейки в парка. Повечето изказани мнения преминаха покрай ушите на Кал, без да ги чуе, докато се хранеше и мислеше за Куин.
Най-сетне се съсредоточи, главно защото Фокс го срита под масата.
— Домът на Брансън е само през две врати от „Боул-а-Рама“ — продължи кметът Уотсън. — Мисти каза, че къщите и от двете страни изглеждали тъмни, но на отсрещната страна на улицата светели. Телефоните също не работели. Здравата се изплашила, така каза, когато ние с Уенди я взехме след партито. Продължило само няколко минути.
— Може би авария — предположи Джим Хокинс, но погледна сина си.
— Може би, но Мисти твърди, че всичко примигвало и пращяло няколко секунди. Токов удар навярно. Но ще накарам Майк Брансън да провери инсталацията си. Вероятно някъде дава на късо. Не искаме кабелите да се подпалят.
„Как могат да забравят?“, запита се Кал. Дали бе механизъм за самозащита, амнезия или просто част от цялото грозно положение?
Не всички. Прочете въпроса и долови загрижеността в очите на баща си и на един-двама от другите. Но кметът и повечето от местната управа се впуснаха да обсъждат боядисването на скамейките на футболното игрище, преди сезонът на детската лига да е започнал.
И друг път бе имало странни токови удари. Но не и преди юни, никога по-рано от онези последни изтичащи дни преди Седемте.
Щом срещата приключи, Фокс тръгна пеша към боулинг центъра с Кал и баща му. Не размениха нито дума, преди да влязат и вратата да се затвори зад тях.