— Твърде рано е за нещо подобно — веднага заговори Джим. — По-вероятно е да е било токов удар или повреда в инсталацията.
— Не. Вече се случват и други неща — каза Кал. — И този път не само аз и Фокс ги виждаме.
— Е — Джим се отпусна тежко до една от масите в барчето, — какво мога да сторя?
„Да се погрижиш за себе си, помисли си Кал. И за мама. Но никога няма да бъде достатъчно.“
— Ако забележиш нещо необичайно, кажи на мен, Фокс или Гейдж, когато пристигне. Този път сме повече. Куин и Лейла също са част от това. Трябва да разберем как и защо.
Прабаба му знаеше, че Куин е свързана. Бе усетила нещо.
— Трябва да поговоря с баба.
— Кал, тя е на деветдесет и седем години. Колкото и жизнена да изглежда, все пак е на деветдесет и седем.
— Ще бъда внимателен.
— Отново ще поговоря с госпожа Х. Неспокойна е, напрегната — каза Фокс. — Иска да замине още другия месец вместо през април. Мислех, че причината за решението й да напусне града са просто опасения. Но може би има нещо повече.
— Добре — въздъхна Джим. — Вие двамата направете каквото смятате за нужно. Аз ще поема нещата тук. Зная как да ръководя центъра — каза той, преди Кал да възрази. — Вършил съм тази работа доста време.
— Добре. Ще откарам баба до библиотеката, ако иска да отиде днес. После ще се върна да те сменя. Ти можеш да я откараш обратно.
Кал отиде пеша до дома на Еси. Тя живееше само на една пряка, в малка красива къща, която делеше с братовчедка му Джинджър. Заради възрастта си, бе позволила на Джинджър да живее при нея в замяна на грижи за къщата, пазаруване и откарване до лекаря или зъболекаря, когато има час.
Кал познаваше Джинджър като практична жена, която не би се пречкала в живота на баба му, освен когато тя помоли за помощ. Джинджър предпочиташе телевизията пред книгите и живееше за три следобедни сериала. Злополучният й и бездетен брак я бе отблъснал от мъжете, освен от захаросаните телевизионни звезди и онези от кориците на списание „Пийпъл“.
Доколкото знаеше, баба му и братовчедка му се разбираха достатъчно добре, за да живеят в мир в малката кукленска къща със старателно поддържан двор и весела синя тераса.
Когато стигна, не видя колата на Джинджър до бордюра и предположи, че баба му има ранен час при лекаря. Баща му запаметяваше графика й в главата си, както толкова много други неща, но тази сутрин бе разстроен.
По-вероятно бе Джинджър да е отскочила до магазина.
Прекоси терасата и почука. Не се изненада, когато вратата се отвори. Дори разстроен, баща му рядко забравяше.
Но изненадата му бе искрена, когато видя Куин на прага.
— Здравей. С Еси тъкмо щяхме да пием чай във всекидневната.
Кал сграбчи ръката й.
— Какво правиш тук?
Приветливата й усмивка изчезна при резкия му тон.
— Имам работа. А и Еси ми се обади.
— Защо?
— Може би ако влезеш, вместо да ми се мръщиш, двамата ще разберем.
Не виждайки друг избор, Кал влезе в прекрасната всекидневна на баба си, където на прозореца цъфтяха виолетови африкански теменужки, а вградените етажерки бяха отрупани с книги, семейни снимки и дребни сувенири. Чаеният сервиз бе сложен на масичката пред дивана с висока облегалка, който майка му бе претапицирала миналата пролет.
Обожаваната му баба седеше като кралица на любимия си стол, приличащ на трон. Тя му подаде ръка за поздрав и буза за целувка.
— Кал! Мислех, че ще бъдеш зает цяла сутрин с онази среща и работата в центъра.
— Срещата приключи, а татко остана в центъра. Не видях колата на Джинджър.
— Излезе по задачи, когато разбра, че имам компания. Куин тъкмо наливаше чая. Вземи си чаша от шкафа.
— Не, благодаря. Не искам. Преди малко закусих.
— Щях да се обадя и на теб, ако знаех, че имаш време.
— За теб винаги, бабо.
— Моето момче — отбеляза тя, обръщайки се към Куин, и стисна ръката на Кал, преди да я пусне, за да вземе чая, който гостенката й подаде. — Благодаря. Моля ви, седнете и двамата. Ще започна направо. Трябва да ви попитам нещо — имаше ли инцидент снощи, на партито? Малко преди десет.
Старицата впери поглед в лицето на правнука си, докато изричаше въпроса, и това, което долови, я накара да затвори очи.