— Кафе. — Куин се дотътри след няколко мига. — Ще имаме нужда от много, много… Хей, красиви са — каза тя, щом видя цветята, които Лейла подрязваше и подреждаше във вази.
— Да. Куин, трябва да поговоря с теб.
— И аз с теб. Ти започни първа.
— Тази сутрин се канех да си замина.
— О!
— Щях да направя всичко възможно да тръгна, преди да се прибереш и да ме разубедиш. Съжалявам.
— Няма нищо. Не ти се сърдя. — Куин си даде вид, че е заета с кафето. — И аз бих избягвала човек, който ме кара да правя нещо, с което не желая да се захващам. Ако ме разбираш.
— Странно, но да.
— Защо все още си тук?
— Нека ти разкажа.
Докато довършваше аранжирането на цветята, Лейла й каза за телефонния разговор с шефа си.
— Съжалявам. Толкова е нечестно. Не че шефът ти постъпва несправедливо. Трябва да мисли за бизнеса си. Но всичко това е нечестно. — Куин се загледа в Лейла, която подреждаше разноцветни маргаритки в голяма сувенирна чаша. — От практическа гледна точка, за мен няма проблем, защото това е работата ми, попрището, което съм избрала. Мога да си позволя да прекарам известно време тук и да се издържам с писане на статии. Бих могла да помогна…
— Не търся това. Не искам да ми даваш пари назаем или да поемаш моята част от разходите. Ако остана, ще го направя по свой избор. — Лейла погледна цветята и си спомни думите на Фокс. — Мисля, че до днес не го приемах или не желаех да го приема. По-лесно беше да мисля, че нещо ме е подтикнало да дойда и че съм подложена на натиск да остана. Исках да си тръгна от негодувание срещу това, което се случва. Но то се случва. Затова направих избора да остана. Трябва само да намеря решение на практическите проблеми.
— Имам няколко идеи в тази насока, може би частично решение. Нека помисля. Цветята са добра идея. Свежо настроение в този изпълнен с лоши вести ден.
— Идеята не беше моя. Фокс ми ги даде, когато се сблъсках с него пред цветарския магазин. Излях гнева си върху него. — Лейла сви рамене и събра отрязаните стъбла и опаковката на букета. — Просто попита: „Как си?“, а аз отвърнах: „Как ли? Ще ти кажа как“. — Хвърли отпадъците в кошчето, а после отметна глава назад и избухна в смях. — Господи, направо се разхленчих пред него. И така, той ми подари току-що купените цветя, буквално ги стовари в ръцете ми, а после ми изнесе поучителна лекция. Мисля, че си я заслужих.
— Хм! — Куин добави информацията към казана с мисли, който разбъркваше. — И сега по-добре ли се чувстваш?
— По-добре? — Лейла влезе в малката трапезария, за да подреди тройка цветя на сгъваемата масичка, която бяха купили от битпазара. — Чувствам се по-решителна. Не зная дали е по-добре.
— Ще ти намеря занимание.
— Слава богу. Свикнала съм да бъда вечно заета и при толкова много свободно време просто се изнервям.
— Ела с мен. Не оставяй всичките цветя тук. Трябва да сложиш и в стаята си.
— Мислех, че са за къщата. Не бяха купени за мен и…
— Подарил ги е на теб. Вземи няколко горе. Ти ме накара да занеса лалетата в своята спалня. — За да реши въпроса, Куин грабна една от купичките и една висока ваза. — А, кафето…
— Аз ще го донеса. — Лейла наля чаша кафе за Куин, сложи подсладител и взе бутилка вода за себе си. — Какъв е проектът, който ще ми възложиш?
— Книги.
— Вече имаме книгите от библиотеката.
— Имаме и още, от личния архив на Естел Хокинс. Някои от тях са дневници. Дори не съм ги отворила — обясни Куин, докато се качваха по стълбите. — Прибрах се малко преди теб. Но три от дневниците са написани от самата Ан Хокинс. След раждането на синовете й — децата й от Джайлс Дент.
— Госпожа Хокинс със сигурност ги е чела и показвала на Кал.
— Разбира се. Всичките са прочетени, препрочетени и обсъдени. Но има нужда от свеж поглед и различна гледна точка. — Куин се отби в стаята на Лейла да остави цветята, взе кафето и продължи към кабинета. — Вече набелязах първия въпрос в записките си. Но къде са другите?
— Други дневници?
— Другите дневници на Ан, защото, обзалагам се, имало е още. Къде е дневникът, който е водела, докато е живяла с Дент и е била бременна с тризнаците? Това е новата насока на търсене, която дава свежият поглед. Къде са и защо не са при останалите?
— Ако е написала други, може би са загубени или унищожени.