Брадата му бе набола, не си бе направил труда да я обръсне. Това правеше вида му още по-мрачен и опасен и събуди у младата продавачка, която маркира кафето и цигарите, похотливи помисли.
Бе висок над метър и осемдесет и хилавото му момчешко тяло бе заякнало. Заради професията си прекарваше повечето време седнал, но поддържаше тонуса на мускулите и атлетичното си телосложение с редовни, често изтощителни тренировки.
Не предизвикваше сбивания, но рядко се оттегляше без бой. Обичаше да печели. Тялото, лицето и умът му бяха инструментите на занаята му. Както и очите, гласът и контролът, на който рядко изпускаше юздите.
Беше комарджия, а един умен комарджия се грижеше всичките му инструменти да са добре поддържани.
Когато се върна на шосето, Гейдж пришпори ферарито. Навярно бе глупаво да хвърли толкова голяма част от печалбата си за кола, но, господи, тя летеше. И, по дяволите, преди години бе напуснал Холоу като голтак. Страхотно бе да се завърне в родния си град със стил.
Странно, след като бе купил проклетите цигари, желанието да запали отмина. Не искаше дори кафе, скоростта го държеше бодър достатъчно.
Профуча последните километри от магистралата и рязко сви по отклонението, което щеше да го отведе в Холоу. Тъмният селски път бе пуст — нищо чудно по това време на нощта. Различаваше сенки и силуети — на къщи, хълмове, ниви и дървета. Усети свиване в стомаха при мисълта, че се завръща тук, вместо да стои далеч, и все пак зовът на дома бе силен.
Посегна към кафето, по-скоро по навик, отколкото от нужда. Изведнъж сграбчи волана и удари спирачките, когато светлини на фарове пресякоха пътя точно пред него. Натисна клаксона и видя другата кола да отбива.
„Мамка му!“, мислено изруга той. „Току-що купих тази таратайка.“
Затаил дъх във ферарито, спряло напряко по средата на пътя, Гейдж си помисли, че по истинско чудо няма сблъсък. На сантиметри, осъзна той. По-малко от сантиметри.
Днес адски му вървеше.
Обърна, спря на банкета и слезе да нагледа другия шофьор, който навярно бе мъртвопиян.
Не беше. По-скоро изглеждаше обезумяла от ярост.
— Откъде изскочихте, по дяволите? — попита тя. Затръшна вратата на колата си, спряла под наклон в плитката канавка край шосето, и светкавично се завъртя.
Гейдж видя буйни цигански къдрици около лице, пребледняло от ужас.
„Красиво лице“, реши той в едно кътче на съзнанието си. Огромни очи, които изглеждаха черни на фона на бялата кожа, заострен нос, издължени устни, секси плътни, може би благодарение на колагенови инжекции.
Не трепереше и той не долови капка страх сред яростта й, докато стоеше на тъмното шосе срещу напълно непознат мъж.
— Госпожице — заговори Гейдж със спокойствие, което смяташе за възхитително, — вие откъде изскочихте?
— От онова затънтено шосе, което изглежда като всички други затънтени шосета в околността. Огледах се и в двете посоки, по дяволите, а вие се появихте изневиделица. Как… Няма значение. Важното е, че сме живи.
— Да.
С ръце на кръста, тя се обърна и огледа колата си.
— Мога да изляза оттук, нали?
— Да, но остава проблемът със спуканата гума.
— Каква спукана… О, господи! Ще трябва да я смените. — Жената гневно срита спуканата задна гума. — Това е най-малкото, което можете да направите.
Всъщност не беше така. Можеше просто да се върне в своята кола и да й помаха за довиждане. Но гневът й му допадна, предпочиташе го пред треперене от страх.
— Отворете багажника. Трябва ми резервната и крикът. — Когато тя повдигна капака, Гейдж извади куфара й, погледна резервната гума и поклати глава. — Нямате късмет. За нищо не става.
— Не може да бъде. Какво говорите, за бога? — Побутна го и сама надникна на бледата светлина на задните стопове. — Ще я пребия. Сестра ми… — Рязко се обърна и измина няколко крачки по банкета, после обратно. — Дадох й колата назаем за две седмици. Типично в неин стил. Скапва гумата, а не я оставя на ремонт и дори не си прави труда да спомене. Не. — Отмести косите от лицето си. — Няма да се обаждам на пътна помощ по никое време и да чакам на това забравено от бога място. Просто се налага да ме откарате.
— Така ли?
— Вината е ваша. Поне част от нея.
— Коя част?
— Не зная, а и съм твърде уморена, твърде бясна и загубена сред този пущинак, за да ме интересува. Трябва ми транспорт.