— На вашите услуги. Докъде?
— Хокинс Холоу.
Гейдж се усмихна и в това имаше нещо мрачно.
— Удобно. Точно там отивам. — Посочи към колата си и добави: — Гейдж Търнър.
Тя посочи към куфара си с кралски жест.
— Сибил Кински. — Повдигна вежди, когато успя да види колата му. — Хубаво возило имате, господин Търнър.
— Да, върши работа.
Четиринадесета глава
Кал не се изненада особено да види пикапа на Фокс на алеята си, дори в този час. Нито пък когато влезе и намери приятеля си сънено да примигва на дивана пред телевизора, докато Лъмп похъркваше изтегнат до него.
На масичката имаше кутия кока-кола, остатъци от чипс барбекю и кутия кучешки бисквити. Следи от скромно приятелско парти.
— Какво правиш тук? — провлачено попита Фокс.
— Тук живея.
— Да не те е изритала?
— Не, никой не ме е изритал. Прибирам се у дома. — Кал посегна към пакета чипс и успя да изрови шепа трохи. — Колко си му дал от тези?
— Няколко. Може би пет. Защо си толкова нервен?
Кал взе кутията кока-кола и изпи последните топли разгазирани глътки.
— Имам някакво чувство, някакво… Ти усещаш ли нещо тази нощ?
— През последните седмици почти непрекъснато имам натрапчиви чувства. — Фокс потърка лице и зарови пръсти в косите си. — Но да, усетих нещо малко преди да пристигнеш. Може би в просъница, бях полузаспал. Вятърът засвири някак странно.
— Да. — Кал застана до прозореца и се загледа навън. — Чувал ли си се скоро с родителите си?
— Днес разговарях с баща си. Всичко е наред. Защо?
— Ако и тримата сме преки потомци, значи един от родителите ти е в опасност — изтъкна Кал.
— Сам го проумях.
— Досега никой от семействата ни не е пострадал при Седемте, което винаги е било утеха за нас. До такава степен, че може би затова не сме се питали защо.
— Намерихме обяснение, поне отчасти. Защото живеят извън града. Освен Бил Търнър, но кой може да знае какво е ставало с него, по дяволите?
— Моите и твоите родители са идвали в центъра при Седемте. Не забравяй, че последния път имаше инцидент и у Пофенбергер.
— Да, да, помня. — Фокс потърка очи. — Това, че къщата му е на осем километра от града, не му попречи да удуши жена си, която го нападнала с кухненски нож.
— Вече знаем, че баба е усещала разни неща, виждала ги е още в онова първо лято, както и снощи. Защо ли?
— Може би то избира и набелязва, Кал. — Фокс стана и сложи нова цепеница в камината. — Винаги е имало хора, които не са останали незасегнати, а при другите степента е била различна.
— Куин и Лейла са първите външни хора. Решихме, че има някаква връзка, и ако тази връзка е просто далечно кръвно родство, какво от това?
Фокс отново седна, облегна се назад и погали главата на Лъмп, който потреперваше в съня си.
— Добра версия. Не се побърквай, ако разбереш, че жената, с която се въргаляш в леглото, е твоя сто и първа братовчедка.
— Ха! — Струваше си да помисли върху това. — Ако и те са наследници, следващият извод е, че с тях сме по-силни или по-уязвими. Защото очевидно този път ще бъде последен. Ще бъде всичко или нищо, така че… Някой идва.
Фокс стана и се засуети.
— Едва ли Голямото зло ще пристигне с кола до къщата ти, и то с… — Надникна по-отблизо, когато движението задейства прожекторите навън. — Мили боже, ферари ли е?
После се обърна към Кал с широка усмивка.
— Гейдж — казаха двамата в един глас.
Излязоха на терасата по ризи и оставиха вратата отворена. Гейдж слезе от колата и нехайно огледа и двамата, докато заобикаляше да извади сака си от багажника. Преметна дръжката през рамо и се заизкачва по стъпалата.
— Хей, момченца, купон ли е имало тук?
— Стриптийзьорките току-що си тръгнаха — отвърна Фокс. — Жалко, че ги изпусна. — После се втурна напред и сграбчи Гейдж в мечешка прегръдка. — Радвам се да те видя, приятелю. Кога ще мога да покарам колата ти?
— Бих казал, никога. О, Кал!
— Доста се забави.
Облекчението, обичта и искрената радост го тласнаха към приятеля му, за да го прегърне.
— Имах работа тук-там. Искам да пийна нещо. Имам нужда от подслон.
— Влизай.
В кухнята Кал наля уиски. И тримата разбираха, че това е тост за посрещане и, много вероятно, питие преди битка.