— Е — започна Кал, — явно си ги разбил с кент флош.
— О, да.
— Колко прибра?
Гейдж разклати чашата си.
— Като приспадна разходите и новата ми играчка отвън, около петдесет бона.
— Добра работа, ако те бива в нея — отбеляза Фокс.
— А мен доста ме бива.
— Изглеждаш малко уморен, братле.
Гейдж сви рамене срещу Кал.
— Не съм мигнал два дни. Затова едва не изгорях в жестока катастрофа на шосето.
— Новата играчка създава проблеми? — попита Фокс.
— О, моля те! — Гейдж се усмихна самодоволно. — Някаква женска фурия от много секси порода изскочи пред мен. Нито една кола на пътя и изведнъж тя изникна някъде със старата си „Карман Гия“… добро возило впрочем, а после скочи до колата и ми се нахвърли, сякаш съм виновен.
— Жените — отбеляза Фокс — са неизчерпаем източник на какво ли не.
— Особено някои. И така, онази спря под наклон в канавката — продължи Гейдж, ръкомахайки със свободната си ръка. — Нищо страшно, но спука гума. Пак нищо страшно, но резервната се оказа подметка. Случайно пътувала за Холоу, та успях да натоваря двутонния й куфар в моята кола. После изрецитира адреса и ме пита, сякаш съм пътен справочник, след колко време ще пристигнем там.
Бавно отпи глътка уиски.
— За неин късмет съм отраснал тук и й казах, че ще стигнем след пет минути. Извади телефона си и звънна на някого, когото нарече с инициала Кю, като таен агент. Събуди тази Кю, която ми се стори хубавица, когато впоследствие отвори вратата, и й каза, че ще пристигне след пет минути. После…
Кал изрецитира адреса.
— Този ли беше?
Гейдж свали чашата си.
— Същият.
— Нещо във въздуха — промърмори Кал. — Мисля, че вятърът те е довял тук заедно с приятелката на Куин, Сибил.
— Сибил Кински — потвърди Гейдж. — Изглежда като циганка от Парк авеню. Гледай ти. — Той допи уискито в чашата си. — Дяволска работа.
— Той се появи от нищото.
Чаша вино стоеше върху тоалетката в очакване Сибил да пристигне всеки момент.
Това пристигане бе събудило Лейла и Куин седеше до нея на леглото, в което щеше да спи Сибил, докато въпросната жена крачеше нервно из стаята, закачаше дрехи, прибираше други в чекмеджета и от време на време отпиваше вино.
— Помислих си… никога не съм виждала в бъдещето смърт при катастрофа, но кълна се, не зная по какво чудо и двамата не станахме на пихтия сред горящ метал. Добър шофьор съм — обърна се Сибил към Куин.
— Да.
— Явно съм по-добра, отколкото предполагах, както и той, за щастие. Зная, имам късмет, че се отървах само с уплаха и спукана гума, но тази Риса, само да ми падне, непоправима е.
— Риса? — попита Лейла.
— Сестрата на Сиб, Мариса — обясни Куин. — Пак ли й даде колата си назаем?
— Зная, зная — каза новодошлата и изпусна въздух, който раздвижи къдриците над челото й. — Не разбирам как успява да влезе под кожата ми. Резервната ми гума беше спукана, благодарение на Риса.
— Това обяснява защо някой те докара с много секси спортна кола.
— Не можеше да ме остави там, въпреки че изглеждаше от типа мъже, на които би им хрумнало. Брадясал, чаровен и опасен.
— Последния път, когато спуках гума — спомни си Куин, — добрякът, който спря да ми помогне, имаше бирено шкембе колкото чувал с цимент, и задник колкото два.
— Този нямаше грам тлъстина, въпреки че не можах да видя добре под шлифера. Обзалагам се, че този Гейдж Търнър има страхотен задник.
— Гейдж Търнър? — Лейла сложи ръка върху крака на Куин. — Куин…
— Да — въздъхна Куин. — Е, бих извикала „ура“, вече цялата компания е тук.
На сутринта Куин остави съквартирантките си да спят и изтича до общината. Знаеше, че ще съжалява, защото това означаваше, че ще трябва да тича и на връщане след изтощителната тренировка. Но би изменила на новия си начин на живот, ако изминеше трите преки до фитнес залата с кола.
А и се нуждаеше от време за размисъл.
За нищо на света не би приела за съвпадение, че Сибил и Гейдж са се сблъскали почти буквално посред нощ в покрайнините на града.
Още нещо за добавяне към списъка със странности, помисли си Куин, докато пъхтеше и дъхът й замръзваше във въздуха.