Той отвори вратата на дамската съблекалня. Всичко бе подредено и нормално, както в залата. Все пак взе ключа й и я побутна назад, преди да отвори чекмеджето. С бързи движения тя нахлузи памучния си пуловер и панталона и взе палтото си.
— Да се махаме оттук.
Докато държеше ръката й и вървяха обратно към вратата, Мат влезе.
Беше млад, навярно студент, работещ почасово като инструктор и понякога като личен треньор. Устните му дяволито трепнаха, щом ги видя да излизат заедно от дамската съблекалня. После прочисти гърлото си.
— Здравейте. Извинявайте, че закъснях. Ужасна работа. Първо будилникът ми не звънна, зная как звучи това. После колата ми отказа да запали. Една от онези сутрини, в които всичко върви наопаки.
— Да — съгласи се Куин, остави гирата и взе водата си. — Така е. Приключих за днес. — Даде му ключа от шкафчето. — Чао.
— Доскоро.
Куин изчака, докато излязоха от залата.
— Той помисли, че сме…
— Да, да.
— Правил ли си го някога в съблекалня?
— Днес за първи път стъпих в дамска съблекалня, така че отговорът е „не“.
— И аз. Кал, ще наминеш ли да пийнеш кафе… господи, тази сутрин ще приготвям закуска… и да поговорим?
— Ще отделя време.
Докато разбъркваше яйцата му разказа какво бе преживяла.
— Обезумях от уплаха — завърши тя, когато тръгна с кафето към малката трапезария.
— Не, явно не си. — Кал сложи чиниите с бъркани яйца и препечен пълнозърнест хляб на масата. — Намерила си вратата. В непрогледния мрак и въпреки всичко, което е ставало, си запазила самообладание и си я намерила.
— Благодаря. — Тя седна. Вече не трепереше, но все още усещаше слабост в коленете. — Благодаря ти, че го казваш.
— Истина е.
— Ти стоеше отвън, когато отворих вратата, и това беше един от най-хубавите мигове в живота ми. Как разбра, че трябва да дойдеш там?
— Пристигнах в града рано, защото исках да се отбия тук, да видя как сте. Да поговоря с теб. Гейдж…
— Зная за него. Първо ми разкажи останалото.
— Добре. Свих от главната насам и видях Ан Хокинс. Стоеше пред онази врата. Чух те да викаш.
— От пикапа, на улицата? Отдалеч, през каменните стени си ме чул?
— Да. — Не беше един от най-приятните мигове в живота му. — Когато изскочих и побягнах към вратата, чух тътен и търкаляне. Бог знае какво още звучеше отвътре. Не можах да отворя проклетата врата.
Едва сега тя долови вълнението в гласа му и страха, който не бе издал преди, в залата. Стана и за утеха и на двамата пропълзя в скута му.
Все още седеше там, сгушена в прегръдката му, когато в стаята влезе Сибил.
— Здравейте. Не ставай. — Тя се настани на стола на Куин. — Някой ще яде ли това? — Загледана в тях, Сибил набоде хапка от яйцата. — Ти трябва да си Кал.
— Сибил Кински, Кейлъб Хокинс. Преживяхме ужасна сутрин.
Лейла влезе с чаша кафе и сънени очи, които се премрежиха от тревога, когато видя Куин.
— Какво се е случило?
— Седнете и ще разкажем и на двете ви.
— Трябва да видя мястото — настоя Сибил още щом разказът свърши. — И залата в боулинг клуба, всяко място, където е имало инцидент.
— Най-добре обиколи целия град — сухо отбеляза Куин.
— Трябва да видя и онази местност с камъка възможно най-скоро.
— Вечно командва — каза Куин на Кал.
— Бих казал същото за теб, но мисля, че тя те надминава. Можеш да дойдеш в боулинг центъра, когато пожелаеш. Куин ще те заведе във фитнес залата, но ако аз не мога, ще се погрижа Фокс или Гейдж да ви придружи. Най-добре и двамата. Що се отнася до Свещения камък, снощи разговарях с Фокс и Гейдж за това. Съгласихме се, че следващия път ще отидем всички. И шестимата. Днес не мога, Фокс — също. Най-добре в неделя.
— Той ли е главният организатор? — обърна се Сибил към Куин.
— Да. — Тя притисна устни към бузата на Кал. — Яйцата, които ти приготвих, изстинаха.
— Предпочитам целувка. Време е да тръгвам.
— Все още има много неща за обсъждане. Слушай, не е зле тримата да дойдете на вечеря.
— Някой ще готви ли? — попита Кал.
— Сиб.
— Хей! — извика Сибила.
— Ти изяде закуската ми. Освен това наистина можеш да готвиш. Само един въпрос. — Куин слезе от скута на Кал. — Фокс би ли назначил Лейла на работа?