— Какво? Кого? Защо? — запелтечи Лейла.
— Защото имаш нужда от работа — напомни й Куин. — А той има нужда от офис мениджър.
— Не разбирам нищо, не можеш просто да…
— Била си управител на бутик — напомни й Куин, — познаваш половината от работата. Организиране. Това е стихията ви, госпожице „Цветни индексни карти и схеми“, така че очевидно можеш да водиш документация, да съставяш графици и каквото е нужно. Всичко останало ще научиш в движение. Ще попиташ Фокс, нали, Кал?
— Разбира се. Няма проблем.
— Аз съм командвала — промърмори Сибил, докато допиваше кафето на Куин.
— Бих го нарекла творческо мислене и инициативност. Сега напълни отново тази чаша, докато аз изпращам своя герой спасител до вратата с голяма, звучна целувка.
Сибил се усмихна, когато Куин задърпа Кал през прага.
— Влюбена е.
— Наистина ли?
Сибил се обърна с усмивка към Лейла.
— Сега няма да я разкъсаш заради опита да ти натрапи тази работа.
— Няма да й се размине. Мислиш ли, че е влюбена в Кал… любов с главно „Л“?
— С пет главни букви и удебелен шрифт. — Сибил взе чашата и стана. — Кю обича да насочва хората — каза тя, — но винаги се старае да ги насочи към нещо полезно или поне интересно. Не би ти натрапила работа, с която мисли, че няма да се справиш. — Въздъхна дълбоко, вървейки обратно към кухнята. — Какво да сготвя за вечеря, по дяволите?
Петнадесета глава
Трудно бе за Кал да се види с Бил Търнър и да не спомене, че Гейдж е пристигнал в града. Но познаваше приятеля си. Когато и ако Гейдж поискаше баща му да узнае, сам щеше да му каже. Затова направи всичко възможно да избегне Бил, като се затвори в офиса си.
Зае се с ордери, сметки, резервации, свърза се със собственика на игралните автомати, за да обсъдят смяна на едната игра с нещо по-забавно.
Когато погледна часовника, реши, че ако Гейдж все още спи, е крайно време да го събуди. Вдигна телефона.
„Не е бил буден, досети се Кал, когато долови раздразнението в гласа му, и не е пил кафе.“ Не обръщайки внимание на това, Кал се впусна да му разказва за случилото се сутринта, осведоми го за плановете за вечеря и затвори.
После завъртя очи и позвъни на Фокс, за да повтори същата информация и да му каже, че Лейла се нуждае от работа, така че би трябвало той да я назначи на мястото на госпожа Хоубейкър.
— А? — хлъцна Фокс.
— Трябва да затварям — отвърна Кал и затвори.
„Готово, изпълних дълга си“, помисли си той. Доволен, включи компютъра и зареди информацията за автоматични системи за отчитане на резултати, каквато придумваше баща си да инсталират.
Крайно време бе центърът да обнови оборудването си. Навярно бе глупаво да се мисли за подобна инвестиция, когато след няколко месеца всичко можеше да отиде по дяволите. Но ако наистина всичко отидеше по дяволите, и имаше какво да загубят от нея.
Баща му щеше да каже, че някои от старите играчи ще недоволстват, но Кал не мислеше така. Ако искаха да продължат да записват резултатите си на ръка, центърът щеше да им осигурява листове и маркери. Но ако някой им покажеше как се борави със системата и получеха по няколко безплатни игри, докато свикнат с нея, щяха да я приемат.
Можеха да я вкарат в употреба и да я поддържат, подготвен бе за тази част от спора. Имаха Бил, който можеше да поправя почти всичко.
Едно бе да цениш и съхраняваш традициите, друго — да си старомоден.
Не, не, това не бе тактиката, която трябваше да приложи пред баща си. Той обичаше старомодните неща. По-добре бе да използва цифри. Боулингът носеше повече от половината им приходи, близо шестдесет процента, така че…
Почукване прекъсна мисълта му и потръпна вътрешно, когато предположи, че е Бил Търнър. Но през вратата надникна майка му.
— Нали не си твърде зает за мен?
— Никога. Дошла си да поиграеш боулинг преди сутрешната лига?
— Не, разбира се. — Франи обичаше съпруга си, но често казваше, че не се е врекла във вечна вярност на боулинга. Влезе, седна до Кал и наклони глава, за да погледне в монитора му. Устните й трепнаха. — Дано имаш късмет с това.
— Не казвай нищо на татко, чуваш ли?
— Устата ми е заключена.
— С кого ще обядваш?
— Откъде знаеш, че ще обядвам с някого?
Кал посочи към елегантното й вталено сако, идеално изгладения панталон и ботушите с висок ток.