Няколко пъти се отклони, нахвърля записки за споменати роднини, негови и на съпругата му. Макар и оскъдни, находките поне даваха някаква отправна точка. Докато цялото му внимание бе погълнато от тях, някой отново почука на вратата му. Опомни се, когато Куин подаде глава, точно както майка му по-рано сутринта.
— Работиш. Сигурно мразиш да те прекъсват. Но…
— Няма нищо. — Кал хвърли поглед към часовника и се почувства малко виновен, щом видя, че почивката му е продължила над час. — Отделих на това повече време, отколкото възнамерявах.
— В боулинг бизнеса човек не знае покой — каза тя с усмивка, когато влезе. — Исках само да ти се обадя, че сме тук. Изведохме Сиб на бърза обиколка из града. Знаеш ли, че в Хокинс Холоу няма откъде човек да си купи обувки? Сиб е крайно недоволна, защото има мания да обикаля за нови. Сега се опитва да ме придума за игра боулинг. Винаги е имала състезателна жилка. Побързах да се измъкна, преди да ме въвлече в това. Надявах се да хапнем нещо набързо в бара, може и ти да ни правиш компания, преди Сиб да…
Изведнъж замълча. Не само не бе изрекъл дума, а я гледаше втренчено. Просто я зяпаше.
— Какво има? — Куин потърка носа си, докосна косата си. — Косата ми ли?
— Отчасти. Може би отчасти.
Кал стана и заобиколи бюрото. Не откъсна очи от лицето й, докато минаваше покрай нея. Затвори и заключи вратата.
— О… Наистина ли? Сериозно? Тук? Сега?
— Наистина, сериозно. Тук и сега.
Изглеждаше смутена, което бе малка награда за него. Изглеждаше възхитително, всеки сантиметър от нея. Не знаеше защо радостта му, че я вижда, внезапно бе преминала във възбуда, и не го интересуваше. Но знаеше без съмнение, че иска да я докосва, да вдъхва аромата й, да усеща как тялото й се стяга и отпуска — просто се предава.
— Съвсем не си толкова предсказуем, колкото очаквах.
Взирайки се в него, тя свали пуловера си и разкопча ризата под него.
— Очакваш да съм предсказуем?
Без да губи време с копчетата, той издърпа своята риза над главата си.
— Момче от малък град, отраснало в добро, стабилно семейство, трето поколение управител на семейния бизнес. Би трябвало да си предсказуем, Кейлъб — каза тя, докато разкопчаваше дънките си. — Харесва ми, че не си. Нямам предвид само в секса, въпреки че тук печелиш важни точки.
Наведе се да свали ботушите си и тръсна глава назад, за да отмести косите от очите си и да го погледне.
— Би трябвало вече да си женен — реши Куин — или поне сгоден за приятелката си от колежа. И да мислиш за деца.
— Мисля за деца. Но не точно сега. Точно сега единственото, за което мога да мисля, си ти.
Това накара сърцето й да подскочи, още преди да посегне към нея и да прокара длани надолу по голите й ръце. Преди да я притегли към себе си и устните му да заиграят с нейните.
Би избухнала в смях, когато се снишиха на пода, но дъхът й бе секнал. Беше по-различно, отколкото в леглото. По-импулсивно и някак безразсъдно, докато ръцете и краката им се преплитаха на пода в офиса му. Дръпна сутиена й надолу, за да погали зърната на гърдите й с устни, език и зъби, докато ханшът й чувствено се движеше. Тя плъзна ръка по тялото му, усети възбудата му и го накара да простене.
Кал не можеше да чака, този път не. Не можеше бавно да изживява насладата, поривът бе неудържим. Претърколи се и я притегли върху себе си. Докато пръстите му притискаха плътта й, тя се поклащаше, приемаше го. Наведе се към него за страстна целувка и косите й се спуснаха около лицата им като завеса. „Завладян от нея“, помисли си той. От тялото, уханието, енергията й. Погали гърба и извивката на ханша й, докато с ритмичните си движения тя го довеждаше до блаженство и забрава.
Дори когато се изви назад и погледът му се премрежи, формите и въздишките й го омайваха.
Беше се предала на усещанията, просто се носеше във вихъра им. Отчаяно препускащи сърца, хлъзгави тела и опияняващи движения. Почувства кулминацията му, този внезапен тласък, и през нея премина тръпка. Беше го накарала да загуби контрол, той бе в нейна власт. Използва тази власт, тази тръпка, за да се понесе стремително към своя връх.
Бавно се спусна оттам и остана върху него, за да полежат изтощени, затоплени и малко замаяни, докато си поемат дъх. Тя избухна в смях.
— Господи, като тийнейджъри сме. Или зайци.