Някои го наричаха олтар.
Когато говореха за него, хората казваха, че Свещения камък е просто голяма скала, изскочила от земята, която има такъв цвят заради минералите, подпочвените потоци или пещерите.
Но други, които обикновено бяха по-словоохотливи на тази тема, споменаваха за първото селище Хокинс Холоу и нощта, в която тринадесет мъже срещнали съдбата си, изгаряйки живи на същата поляна.
„Магии“, казваха едни, втори пък говореха за култ към дявола.
Според друга версия онези хора били убити от негостоприемно индианско племе, а после телата им били изгорени.
Но каквато и да бе истинската му история, бледосивият камък се издигаше над земята с цвят на сажди като паметник.
— Успяхме! — Фокс свали раницата си и торбичката, втурна се напред и затанцува около камъка. — Не е ли страхотно? Не е ли страхотно? Никой не знае къде сме. И имаме цяла нощ да правим каквото поискаме.
— Каквото поискаме, насред гората — изтъкна Кал. — Без телевизор и хладилник.
Фокс тръсна глава назад и издаде вик, който отекна.
— Виждате ли? Няма кой да ни чуе. Дори да ни нападнат мутанти, нинджи или извънземни, никой няма да чуе.
Кал осъзна, че това не ще успокои стомаха му.
— Трябва да съберем съчки за лагерен огън.
— Бойскаутът е прав — реши Гейдж. — Вие намерете съчки, а аз ще сложа бирите и кока-колата в потока. Да се охладят.
По свой неповторим начин Кал създаде съвършен ред в лагера. Храната — на едно място, дрехите — на друго, инструментите — на трето. Със скаутския си нож и компас в джоба, той тръгна да събира съчки и малки клони. Тръните жулеха и драскаха, докато пристъпваше през тях. Едва задържайки товара в ръцете си, не видя как няколко капки от кръвта му паднаха на земята, точно на ръба на кръга.
И не видя как кръвта заклокочи, задимя и обгорялата пръст я погълна.
Фокс сложи радиото на камъка, за да открият лагера с Мадона, „Ю Ту“ и Боса. По указания на Кал, подготвиха огъня, но нямаше да го запалят преди залез-слънце.
Потни и изпоцапани, седнаха на земята и нападнаха кошницата за пикник с мръсни ръце и вълчи апетит. Докато храната с познат вкус засищаше глада му и успокояваше тялото му, Кал реши, че си е струвало да влачи кошницата няколко часа.
Най-сетне сити, тримата се изтегнаха по гръб с погледи към небето.
— Вярвате ли, че онези хора са умрели тук? — попита Гейдж.
— Има книги за тях в библиотеката — осведоми го Кал. — За пожар, както се казва, „от неизвестен източник“, пламнал внезапно и изгорил всичко живо.
— Каква работа са имали на това странно място?
— А ние?
Гейдж само изсумтя в отговор.
— Мама ми разказа за първите бели заселници тук. Наричали се „пуритани“. — Фокс направи голям розов балон с дъвката, която си бе купил от пазара. — Радикални пуритани, или нещо подобно. Дошли тук да търсят религиозна свобода, но само такава, каквато те я разбирали. Мама казва, че много хора гледат на религията по този начин. Нещо не схващам.
Гейдж мислеше, че схваща, поне отчасти.
— Много хора са лоши, а някои си въобразяват, че са нещо повече от другите.
Той виждаше това непрекъснато, в начина, по който го гледаха околните.
— А вярвате ли, че са били магьосници и че жителите на Холоу са ги изгорили на клада? — Фокс се обърна по корем. — Мама казва, че магията също е нещо като религия.
— Твоята майка е смахната.
Понеже бе казано от Гейдж, при това на шега, Фокс се усмихна.
— Всички сме смахнати.
— Смятам, че е време за бира. — Гейдж се изправи. — Ще си поделим една, нека другите се доохладят.
Докато той вървеше към потока, Кал и Фокс се спогледаха.
— Пил ли си някога бира? — полюбопитства Кал.
— Не. А ти?
— Шегуваш ли се? Дори кока-кола ми е позволено да пия само при специални случаи. Ами ако се напием и превъртим?
— Баща ми пие бира понякога. Нищо подобно не се случва. Не вярвам.
Замълчаха, когато Гейдж се върна с мократа кутия.
— Добре. С това ще празнуваме… нали знаете, че в полунощ вече няма да бъдем деца.
— Може би не бива да пием преди полунощ — предположи Кал.
— По-късно ще отворим още една. Това е нещо като… като ритуал.
Отварянето на кутията прозвуча оглушително в притихналата гора, почти като пистолетен изстрел. Кал веднага усети миризмата на бирата и му се стори ужасна. Запита се дали и вкусът й е такъв.