— Какво станало по-нататък? — попита Фокс.
— Никой не знае със сигурност, дори професор Линц. Легендите твърдят, че съществото изчезнало, преселило се другаде или умряло някъде в началото или средата на седемнадесети век.
— Когато се е качило на проклетия кораб за Новия свят — добави Кал.
— Възможно е.
— Както и момчето — продължи Кал — или мъжът, в който се е превърнало, или негов наследник. Но в един момент почти е успяло да го унищожи, видях това. Него и жената… колибата. Той държеше окървавен меч и знаеше, че почти всички са мъртви. Не е могъл да го спре и е предал силата си на Дент, който на свой ред е опитал отново. Тук.
— Какво предаде на нас? — попита Фокс. — Каква сила? Да не хващаме настинка и счупените кости да зарастат от само себе си? Каква полза имаме от това?
— Ще бъдем здрави и силни, когато се изправим срещу него. Виждам проблясъци, всички ги виждаме по някакъв начин. — Кал приглади косите си. — Не зная. Но сигурно е нещо важно. Трите части от камъка. В тях трябва да има някаква сила. Просто досега не сме разбрали каква.
— А времето напредва.
Кал кимна на Гейдж.
— Трябва да покажем камъните на другите. Заклехме се, трябва всички да сме съгласни, и тогава да го направим. Ако не беше клетвата, щях…
— … вече да си показал своя на Куин — довърши Фокс.
— Да, може би си прав. Струва си да опитаме. Може би сме нужни и шестимата, за да го съединим отново.
— Или когато се случи онова до Свещения камък, амулетът се е разцепил, защото силата му е била нарушена. Унищожена.
— За теб чашата винаги е наполовина празна, Търнър — отбеляза Фокс. — Както и да е, опитът си струва. Съгласни ли сте?
— Аз — да.
Кал погледна Гейдж, който сви рамене.
— Защо не, по дяволите.
Кал дълго са двоуми по пътя към града. Нямаше нужда от повод да се отбие при Куин. Спяха заедно, за бога. Нима трябваше да има предварително уговорена среща, специално разрешение или много важна причина да чука на вратата й, за да види как е? Да попита какво става, по дяволите.
През последните два дни тя бе разсеяна всеки път, когато успяваше да се свърже с нея по телефона. Не се беше отбивала в центъра, откакто се бяха отъркаляли на пода в офиса му.
И му бе казала, че е влюбена в него.
Това беше проблемът. Трънчето в обувката, пръчка в колелото или някоя по-уместна аналогия. Беше му признала, че е влюбена, а той не бе отвърнал: „Аз също“, което тя твърдеше, че не е очаквала. Но мъж, който вярва, че една жена е искрена във всичко, което казва, живее в опасна самозаблуда.
Сега тя го избягваше.
Нямаха време за игри, наранени чувства и цупене. Имаше по-важни неща, заложени на карта. Бе принуден да признае, че именно затова не би трябвало дори да я докосва. А намесвайки секс в цялата бъркотия, още повече бяха усложнили и без това сложното положение. Трябваше да са практични, трябваше да са разумни. Обективни, добави той, когато спря пред квартирата им. Хладнокръвни, трезви.
Никой от двамата не можеше да запази тези качества, когато правеха секс. При това адски вълнуващ секс.
Пъхна ръце в джобовете си, докато вървеше към вратата й, и бавно извади едната, за да почука. Лудостта, която го обземаше, бе твърде далеч от обективността и практичността, но му се струваше оправдана.
Тя отвори вратата.
Косите й бяха влажни. Беше ги пригладила назад на лъскава конска опашка. Усети аромата на женски шампоан и сапун и тези ухания нахлуха в него, а мускулите му се стегнаха от възбуда.
Носеше пухкави розови чорапи, черен памучен панталон и искрящо розов пуловер с надпис: „… и Бог създаде жената“.
„И то каква“, помисли си Кал с благодарност към всевишния.
— Здравей!
Мисълта, че му се сърди, бързо изчезна, бе заслепен от лъчезарната й усмивка и кипящата й енергия.
— Тъкмо си мислех за теб. Влез. Господи, колко е студено. Писна ми от тази зима. Реших да се поглезя с чаша нискомаслен горещ шоколад. Искаш ли?
— Ааа… всъщност не.
— Е, все пак влез, че съм зажадняла. — Тя се повдигна на пръсти за дълга, жадна целувка, а после сграбчи ръката му и го поведе към кухнята. — Придумах Сиб и Лейла да дойдат с мен във фитнес клуба тази сутрин. Със Сиб беше малко трудно, но цифрите помогнаха. Не се случи нищо странно, ако не броим опита на Сиб да заеме сложна поза от йога за напреднали. Мат е доста добър в това впрочем. Иначе от два дни насам нещата са спокойни.