Куин извади пакетче шоколад на прах, удари го в дланта си няколко пъти, за да избута сместа навътре, преди да го разкъса и да я сипе в чаша.
— Сигурен ли си, че не искаш?
— Да, продължавай.
— Тук кипи усилена работа — продължи тя, докато наливаше в чашата наполовина гореща вода, наполовина нискомаслено мляко. — Очаквам да чуя нещо за семейната библия или каквото успее да изрови баба ми. Днес, може би, или най-късно утре. Междувременно съставихме родословни дървета по това, което знаем, и Лейла се опитва да изкопчи от роднини нещо за предците си. — Разбърка сместа и я сложи в микровълновата фурна. — Наложи се да възложа голяма част от проучванията на съучастничките си, за да довърша статията си за списанието. Все пак трябва да се плащат сметки. Е? — Тя се обърна, когато фурната иззвъня. — Какво ново при теб?
— Липсваше ми.
Не бе имал намерение да го казва и определено не бе очаквал да започне с тези думи. Изведнъж осъзна, че това е първата му мисъл.
Очите й добиха израз на нежност, сексапилните й устни леко се извиха нагоре.
— Приятно е да го чуя. И ти ми липсваше, особено снощи, когато пропълзях в леглото около един сутринта. В студеното си, празно легло.
— Нямах предвид секса, Куин.
Това пък откъде му хрумна.
— Аз също. — Тя наклони глава встрани, не обръщайки внимание на звъна на микровълновата печка. — Липсваше ми в края на деня, когато най-сетне можех да си почина от писане, когато престанах да мисля какво трябва да свърша и какво ще се случи. Ядосан си за нещо. Ще ми кажеш ли за какво?
Куин се обърна към фурната, докато говореше, за да извади чашата си. Кал веднага забеляза знака, който тя даде на Сибил, която понечи да прекрачи прага на кухнята, но се оттегли безмълвно.
— Не зная точно. — Той свали шубата си и я преметна върху един от столовете около малката масичка, която не бе там при предишното му посещение. — Сигурно съм си помислил след онзи ден, след онова, което ми каза…
— Казах ти, че съм влюбена в теб. Това те кара дълбоко в себе си да потръпваш — забеляза тя. — Мъже.
— Не аз започнах да те избягвам.
— Мислиш… — Куин си пое дъх през носа и изсумтя. — Е, явно имаш доста високо мнение за себе си и твърде ниско за мен, щом…
— Не, просто…
— Имах работа, задължения. Не вървя по петите ти, нито пък ти по моите.
— Нямах предвид това.
— Мислиш, че бих си играла с теб така? Особено сега?
— Ето къде е проблемът. Сега не е подходящ момент за лично обвързване.
— Ако не сега, кога? — попита тя. — Наистина ли… наистина ли смяташ, че можем да затворим личните си чувства в някое чекмедже, докато настъпи удобен момент? И аз обичам нещата да бъдат по местата си. Обичам да зная кое къде е и затова ги слагам там, където искам да бъдат. Но чувствата и мислите са нещо различно от някакви скапани ключове за кола, Кал.
— Няма спор, но…
— И в моите чувства и мисли цари безпорядък като на бабиния таван — сопна се тя с все още нестихващ гняв. — Така ми харесва. Ако нещата бяха нормални всеки ден, ако спокойно вървяхме по пътя си, може би нямаше да ти го кажа. Нима мислиш, че това е първото ми гмуркане в океана на любовните отношения? Бях сгодена, за бога. Казах ти, защото… защото мисля, може би особено сега, че чувствата са най-важни. Ако не ти харесва, жалко.
— Ще замълчиш ли за пет минути?
Очите й се присвиха до малки процепи.
— О, това ли искаш?
— Да. Факт е, че не зная как да реагирам, защото дори не съм си позволявал да мисля, че някога ще изпадна в такова положение. Как бих могъл, при тази заплаха, надвиснала над главата ми? Не мога да рискувам да се влюбя. Какво да разкрия на жената и какво да й спестя? И тримата с Фокс и Гейдж сме свикнали да премълчаваме много неща.
— Да пазите тайни.
— Да — равнодушно каза той. — Защото така е по-лесно. Как да мисля за любов, брак, деца? И дума не може да става за дете, което да живее в този кошмар.
Присвитите сини очи добиха леденостуден израз.
— Не си спомням да съм казвала, че искам да бъда майка на децата ти.
— Не забравяй с кого разговаряш — тихо каза той. — Имай предвид, че съм нормален човек от нормално семейство. Мъж, който иска да се ожени, да отгледа деца, да изплаща жилище и да се грижи за голямото си мързеливо куче. Това бих очаквал, ако се обвържа сериозно с жена.