— Мисля, че ми го каза.
— Ще е безотговорно дори да си го помисля.
— По този въпрос сме на различни мнения. Аз смятам, че да гледаш толкова напред, е като изстрел в мрака. В края на краищата, всеки от нас има право на собствени възгледи. Но ме разбери, и нека бъдем наясно. Признанието ми, че те обичам, не означава, че очаквам годежен пръстен.
— Защото вече си носила такъв.
Тя кимна.
— Да. Още нещо, за което се питаш.
— Не е моя работа. — „По дяволите!“ — Да, питам се.
— Добре. Много е просто. Срещах се с Дърк…
— Дърк…
— Мълчи. — Но устните й трепнаха. — Излизах с него около шест месеца. Чувствахме се приятно заедно. Мислех, че съм готова за следващата крачка в живота си, и затова казах „да“, когато ми предложи да се оженим. Бяхме сгодени от два месеца, когато осъзнах, че съм направила грешка. Не го обичах. Харесвах го, да. Но и той не ме обичаше. Не ме разбираше… напълно и си въобразяваше, че пръстенът, който нося, му дава право да ме съветва за работата, гардероба, навиците и кариерата ми. Имаше много дребни неща, които всъщност не са важни. Със сигурност нямаше да се получи, затова развалих годежа.
Отново въздъхна, защото не бе приятно да си спомня колко голяма грешка е допуснала в нещо, в което знаеше, че може да бъде адски добра.
— По-скоро изглеждаше сърдит, отколкото съкрушен, което ме убеди, че съм взела правилно решение. Честно казано, и за мен беше тежко да знам, че съм постъпила правилно, защото това означаваше, че по-рано съм сгрешила. Когато му предложих да каже на приятелите си, че той е скъсал с мен, се почувства по-добре. Върнах му пръстена, събрах нещата си от апартамента му и той своите от моя, и се разделихме.
— Не те е накарал да страдаш.
— О, Кал! — Куин се приближи и докосна лицето му. — Не. Страдах заради положението, но не заради него. Това е само една от причините да зная, че не е бил голямата ми любов. Ако искаш уверение, че не можеш да разбиеш сърцето ми, просто няма да го получиш. Можеш, и затова вярвам, че чувствата ми към теб са истински. — Тя обви ръце около врата му и впи устни в неговите. — Навярно това те плаши.
— Потръпвам от ужас. — Кал я притегли към себе си и хвана ръката й. — Никоя друга жена не ми е причинила толкова главоболия, колкото ти.
— Радвам се да го чуя.
— Така си и помислих. — Кал потърка буза в главата й. — Иска ми се да остана тук така час-два. — Докосна косите й с устни и се отдръпна назад. — Но имам безброй неща за вършене, ти — също. Знаех го, преди да намина, а го използвах като повод за кавга.
— Нямам нищо против някоя и друга кавга. Стига след това небето да се проясни.
Той обхвана лицето й с длани и леко я целуна.
— Горещият ти шоколад ще изстине.
— Обожавам го и студен.
— Онова, което казах преди, беше самата истина. Липсваше ми.
— Мисля, че ще мога да те вместя в натоварения си график.
— Тази вечер съм на работа. Можеш да наминеш. Ще ти дам още един урок по боулинг.
— Добре.
— Куин, трябва да поговорим, всичките. За много неща. Възможно най-скоро.
— Да, трябва. И още нещо, преди да тръгнеш. Фокс ще предложи ли работа на Лейла?
— Споменах му. — Кал изруга под носа си, щом видя изражението й. — Ще го попитам отново.
— Благодаря.
Когато остана сама, Куин взе чашата си и замислено отпи от поизстиналия шоколад. „Мъжете, помисли си тя, са толкова интересни създания.“
Сибил влезе.
— Всичко наред ли е?
— Да, благодаря.
— Никакъв проблем. — Сибил отвори шкафа и избра малка кутия жасминов чай от запасите си. — Ще споделиш ли, или да си гледам работата?
— Ще споделя. Беше се паникьосал, защото му казах, че го обичам.
— Ядосан или изплашен?
— Мисля, че по малко от двете. По-скоро разтревожен, защото всички си имаме работа със страховити неща, а това е още един повод за страх.
— Най-големият, като се замисли човек. — Сибил наля вода в чайника. — Ти как се справяш?
— Чувствам се… страхотно. Заредена с енергия, сякаш летя, а около мен проблясва златен прашец. Знаеш ли, с Дърк всичко беше… — Куин прокара права линия с ръка във въздуха. — А сега… — Тя повдигна ръката си нагоре, после я спусна надолу и отново нагоре. — Но докато ме убеждаваше, че това е лудост, той се впусна да твърди, че никога не би могъл да си позволи, поне така си въобразява, да мисли за любов, брак и семейство.