— Ужасно си бледа — каза Лейла. — И ръката ти е ледена.
— Твърде много ти се струпа за един ден — съгласи се Сибил. — Не бива да се пресилваш.
— Не видях къде прибира дневниците. Дори и да ги е сложила някъде тук, не видях къде.
Седемнадесета глава
Сега не бе моментът, реши Кал, да разговарят за разделен на три камък и претърсвания, щом Куин изглеждаше така развълнувана заради пренасянето си в миналото. Във всеки случай боулинг центърът не бе мястото за обменяне на подобна информация.
Хрумна му да повдигне въпроса, след като затвориха и тя го завлече в домашния си кабинет, за да му покаже схемата, която Лейла бе съставила, включваща времето, мястото, приблизителната продължителност и имената на участниците във всички инциденти, станали след пристигането на Куин.
Забрави за всичко това, когато бе с нея в леглото, когато се движеха в един ритъм, когато всичко изглеждаше наред.
После, докато лежеше сгушена до него, Кал си каза, че е твърде късно за този разговор и че трябва да посвети на темата подобаващо време.
Може би се залъгваше, но предпочиташе да мисли, че просто държи нещата да стават в подходящо време, на подходящо място. Бе уредил да почива в неделя, за да може цялата група да направи похода до Свещения камък. Това според него бе подходящото време и място.
Но Природата провали плановете му.
Когато синоптиците заговориха за наближаваща виелица, прие прогнозите им с недоверие. Знаеше, че грешат толкова често, колкото се оказват прави. Дори първите снежинки, които се посипаха в ранния предобед, не го убедиха. За трети път през сезона се задаваше виелица, а досега най-голямата бе донесла едва двадесет сантиметра сняг.
Не се разтревожи и когато следобедните състезания бяха отменени. Хората започваха да отменят всичко при първия сантиметър и се втурваха към супермаркета да се запасяват с хляб и тоалетна хартия. И поради провалените сутрешни учебни занятия залата за електронни игри и барът бяха пълни.
Но когато баща му влезе около два следобед и приличаше на снежен човек, Кал обърна повече внимание.
— Мисля, че ще трябва да затворим — каза Джим спокойно.
— Не е толкова страшно. Автоматите привличат обичайните клиенти, оборотът е добър. Имаме няколко запазени писти. Мнозина ще наминат по-късно следобед, търсейки занимание.
— Страховито е и става все по-зле. — Джим пъхна ръкавиците в джобовете на шубата си. — До залез-слънце ще натрупа половин метър. Трябва да изпратим тези хлапета по домовете им, да ги откараме, ако живеят по-далеч. Затваряме и ти също си отиваш у дома. Или вземаш кучето си и Гейдж и идвате при нас. Майка ти ще се поболее от тревога, ако шофираш тази вечер.
Кал понечи да напомни на баща си, че е на тридесет и че има кола с таван, която е карал през почти половината си живот. Но знаеше, че е безсмислено, и само кимна.
— Не се безпокойте за нас. Имаме достатъчно запаси. Ще отпратя клиентите и ще затворя, татко. Ти се прибирай. Мама ще се тревожи и за теб.
— Никак не ми се затваря. — Джим хвърли поглед към пистите, където тайфа тийнейджъри излъчваха енергия и хормони в равни количества. — Когато бях на техните години, веднъж имаше адска буря. Дядо ти не затвори залата. Три дни не мръднахме оттук. Бяха най-щастливите в живота ми.
— Не се и съмнявам — усмихна се Кал. — Ще позвъниш ли на мама, да й кажеш, че сме вързани? Можем да си устроим боулинг маратон.
— С удоволствие бих го направил. — Бръчките около очите на Джим се врязаха по-дълбоко при тази идея. — Разбира се, тя ще ме срита здравата и това ще бъде последният път, когато играя боулинг.
— Тогава да затваряме.
Въпреки че имаше мърморене и негодувание, подканиха клиентите да тръгват и уредиха транспорт за онези, които се нуждаеха, и за част от персонала. В настъпилата тишина Кал сам затвори бара. Знаеше, че баща му е отишъл отзад да размени няколко думи с Бил Търнър. Не само да му даде наставления, а и да се погрижи Бил да има всичко необходимо и да му отпусне малка допълнителна сума, ако липсва нещо.
Кал извади телефона си и позвъни в офиса на Фокс.
— Здрасти. Не знаех дали все още си там.
— Тъкмо тръгвам. Вече изпратих госпожа Х. да си върви. Навън става страшно.
— Тръгвай към моята къща. Ако стане такова чудо каквото прогнозират, пътищата може да останат затрупани няколко дни. Няма смисъл да ги пропиляваме. Отбий се да вземеш това-онова. Тоалетна хартия, хляб…