— Красиво място, Кал. — Лейла взе първата чанта от ръцете му. — „Къриър енд Айвс“ на двадесет и първи век.
— Като картина. — Сибил огледа чантите и кутиите и избра една. — Особено ако нямаш нищо против да живееш в уединение.
— Аз нямам.
Тя вдигна поглед, когато Фокс и Гейдж излязоха от къщата.
— Дано нямаш и нищо против компания.
Внесоха всичко вътре, оставяйки снежни следи навсякъде. Навярно по някаква женска телепатия, трите си разпределиха задачите без обсъждане. Лейла поиска парцали или стари кърпи и се залови да подсуши влагата, Сибил завладя кухнята с тенджерата си и торба продукти за готвене, а Куин отвори шкафа със спално бельо и започна да застила легла и да се разпорежда коя чанта в коя стая да отиде.
Кал нямаше какво друго да прави, освен да пийне бира.
Гейдж влезе, докато приятелят му разравяше огъня в камината.
— Напълнили са и двете бани горе с женски глезотии. — Гейдж размаха пръст към тавана. — Какво те прихвана?
— Трябваше да го направя. Не можех да ги оставя там. Имаше опасност да останат без ток и вода два дни.
— И реши да превърнеш дома си в благотворителен приют? Твоята приятелка накара Фокс да сложи чаршафи на леглото ми, което сега е разтегателният диван в кабинета ти, и очевидно ще трябва да го деля с него. Знаеш, че този нещастник спи като шопар.
— Не мога да направя нищо по въпроса.
— Лесно ти е, като се има предвид, че ти ще делиш своето с блондинката.
Този път Кал се усмихна самодоволно.
— Не мога да ти помогна.
— Есмералда вари нещо в кухнята.
— Гулаш… Казва се Сибил.
— Каквото и да е, мирише приятно, не мога да отрека, а тя — още по-приятно. Но ме пръждоса от кухнята, когато влязох да взема пакет чипс за мезе на бирата.
— Искаш ли ти да готвиш за шестима?
Гейдж само изсумтя и опря крака на масичката.
— Колко, казват, че ще натрупа?
— Около метър. — Кал се настани до него в същата поза. — Преди време нямаше нищо, което да обичаме повече от снега. Никакво училище, пързаляне с шейни, битки със снежни топки…
— Хубави дни бяха, приятелю.
— Сега зареждаме генератора, мъкнем дърва за камината и купуваме резервни батерии и тоалетна хартия.
— Гадно е да си пораснал.
Все пак седяха на топло и докато снегът навън се сипеше на парцали, имаше светлина и храна. „Няма от какво да се оплакваме“, реши Кал, загребвайки от купата гореща пикантна гозба, в чието приготвяне не бе взел никакво участие. Освен това имаше кнедли, които бяха негова слабост.
— Неотдавна минах през Будапеща. — Гейдж хапна лъжица гулаш, докато гледаше Сибил. — И там не съм опитвал по-вкусен гулаш.
— Всъщност този не е унгарски. По сърбохърватска рецепта е.
— Адски вкусно ястие — отбеляза Фокс. — Откъдето и да е рецептата.
— Самата Сибил е източноевропейски миш-маш. — Куин с наслада хапна половината от единствената кнедла, която бе решила да си позволи. — Хърватски, украински, полски… и малко френски гени, от които идва усета й за мода и сприхавият й нрав.
— Кога родът ти се е преселил тук? — попита Кал.
— Още през седемнадесети век или малко преди Втората световна война, зависи от линията. — Но после разбра причината за въпроса му. — Не зная дали има връзка с Куин и Лейла или каквото и да е от всичко това. В момента проучвам.
— Чувстваме се свързани, откакто се познаваме — сподели Куин.
— Така е.
Кал разбираше това приятелство, долавяше го в погледите, които разменяха двете жени. То нямаше нищо общо с кръвта, а произтичаше изцяло от сърцето.
— Паснахме си още първия ден, всъщност вечер, в колежа. — Куин хапна още едно миниатюрно парче кнедла с гулаша. — Запознахме се в коридора на общежитието. Стаите ни се намираха една срещу друга. След два дни се събрахме в едната. Съквартирантките ни нямаха нищо против размяната. Живяхме заедно до края на следването.
— И сега отново — отбеляза Сибил.
— Помниш ли как ми гледа на ръка в онази вечер?
— Гледаш на ръка? — попита Фокс.
— Когато съм в настроение. Циганска жилка — добави Сибил с прочувствен жест.
Кал усети буца в стомаха си.
— В Холоу е имало цигани.
— Наистина ли? — Сибил внимателно повдигна чашата си и отпи. — Кога?
— Трябва да проверя, за по-сигурно. Зная го от разказите на баба си, която ги е чувала от своята баба. Циганите пристигнали едно лято и си устроили лагер.