Досега успявах да запазя спокойствие, но внезапно нещо в последните и думи ме взриви. Така добре балансираният ми самоконтрол се срина.
— Знаеш ли какво? Донякъде се чувствам точно така. Защото, доколкото мога да кажа, в тази група аз съм единствената, която се държи като възрастен. Мислите си, че съм тук, за да се забавлявам? През цялото време ви дундуркам и разчиствам кашите, в които се забърквате. Прекарах моя следобед… Прахосах моя следобед да разкарвам Ейдриън наоколо, за да се издъни на интервютата, които аз му уговорих. След като се върнах тук се наложи да се справям с последиците от твоята „опознавателна екскурзия“. Лоръл те е разстроила, но аз отнесох последиците. Макар че, ако Мика беше предупреден още от самото начало, тези проблеми с нея никога нямаше да съществуват. — Последното бе насочено към Еди. — Не разбирам защо аз съм единствената, която разбира колко сериозно е всичко. Срещи между вампир и човек. На карта е заложен животът ви. Това не са неща, с които можете да си играете! И все пак… по някакъв начин, всички го правите. Оставяте тежката работа на мен, да разчиствам след вас… и през цялото време Кийт и останалите алхимици ми дишат във врата, чакат ме да се издъня, защото никой от тях не ми вярва, откакто помогнах на вашата приятелка Роуз. Мислите, че това е забавно? Искате да живеете моя живот? Тогава го направете. Започнете още сега и, за разнообразие, започнете да поемате отговорност.
Не крещях, но определено бях повишила тон. Почти бях завършила речта си и спрях, за да си поема дъх. Еди и Джил се взираха изумено в мен, с широко отворени очи, все едно ме виждаха за пръв път.
Госпожа Уедърс се върна точно в този момент.
— Това бе достатъчно за тази вечер. Сега трябва да се качиш горе — рече тя на Джил.
Джил кимна, все още леко слисана, и забърза към стаята си, без дори да се сбогува с някой от нас. Госпожа Уедърс я изпрати до стълбите, а Еди се извърна към мен. Лицето му беше бледо и сериозно.
— Права си — промълви. — Аз не те подкрепих.
Въздъхнах, внезапно почувствала се безкрайно уморена.
— Ти не си толкова лош, колкото останалите.
Той поклати глава.
— Все пак. Може би си права за Мика. Може би, ако говоря с него, той ще стои настрана от Джил и тогава Лоръл няма да се заяжда с нея. Тази вечер ще го помоля. Но… — Намръщи се и заговори, подбирайки внимателно думите си. — Опитай се да не бъдеш твърде строга с Ейдриън и Джил. За нея това е стресиращо, а понякога мисля, че малко от личността на Ейдриън се прелива в нея през връзката. Сигурен съм, че точно поради това е избягала днес. Това е нещо, което би направил той в нейното положение.
— Никой не я е принуждавал да го прави — възразих. — Най-малкото Ейдриън. Фактът, че е придумала Лий и не ни е казала, показва, че тя знае, че не бива да постъпва по този начин. Действала е по собствена воля. А Ейдриън не може да се оправдава с това.
— Да… Но Ейдриън си е Ейдриън — рече Еди неуверено. — Понякога се чудя каква част от това, което прави, е самият той и каква част духът.
— Владеещите магията на духа могат да взимат антидепресанти, нали? Ако той се тревожи, че това би могло да се превърне в проблем, тогава трябва да вземе мерки. Той има избор. Не е безпомощен. В случая не е жертва. Еди ме огледа изучаващо за няколко секунди.
— А аз си мислех, че моите възгледи за живота са сурови.
— Твоят живот е суров — поправих го. — Но той е изграден върху принципа, че ти винаги трябва да се грижиш за другите. Аз съм възпитана с вярата, че това понякога е необходимо, но че въпреки това всеки трябва да се опита сам да се грижи за себе си.
— И ето къде се озова.
— Не ми напомняй. Искаш ли да дойдеш да говорим заедно с Лий?
Извинителното изражение на Еди тутакси се изпари от лицето му.
— Да — рече яростно.
Открихме Лий седнал на пейка отвън. Имаше много нещастен вид. Скочи, щом се приближихме.
— Приятели, наистина съжалявам! Не биваше да го правя. Само че тя беше толкова тъжна и толкова самотна и изгубена, че ми се прииска да…
— Знаеш как всички се стараем да я закриляме — прекъснах го. — Как можа да не помислиш, че изчезването й ще ни разтревожи?
— Освен това тя е малолетна — намеси се Еди. — Не можеш просто да я отведеш и да правиш каквото ти скимне с нея!
Признавам, че бях малко изненадана, че той избра да изтъкне заплахата за девствеността на Джил. Не ме разбирайте погрешно. Аз също мислех за възрастта й. Но след като я бе видял буквално да умира, се очакваше Еди да се тревожи за по-важни неща.