Размърдах се и пуснах косата си, така че да закрие лицето ми.
— Зная и мислех да я скрия с грим, но забравих. Но какво искаше да кажеш с това, че е измама?
Той просто поклати глава по начин, който ясно показа, че повече не желае да се занимава с мен. Останах да седя на мястото си, чувствайки се безпомощна, като се питах какво и къде сбърках. Много скоро смущението ми бе заменено с разочарование, когато преподавателката ни запозна със съдържанието на учебника по химия и с апаратурата, с която щяхме да работим в лабораторията.
Комплектът ми по химия, който имах в стаята си, беше много по-усъвършенстван от този в „Амбъруд“. Е, няма как. Предполагам, че малко преговор нямаше да ми навреди.
Останалите часове преминаха по подобен начин. По всички предмети бях най-добрата в класа и се оказа, че мога да отговоря на всеки въпрос. Това ме издигна в очите на учителите, но не можех да преценя реакциите на съучениците ми. Продължавах да виждам много унили поклащания на глави и заинтригувани изражения, но единствено Трей ме бе упрекнал гласно. Така че не знаех дали да си мълча, или да продължа да се изявявам.
Два пъти се натъкнах на Кристин и Джулия и те ми напомниха за уговорката ни да обядваме заедно. Когато влязох в столовата в източния кампус, ги видях да седят край една маса в ъгъла. Те ми махнаха да отида при тях. Докато си проправях път сред редиците от маси, огледах набързо помещението с надеждата да видя Джил. През целия ден не я бях срещала, но това не беше много изненадващо, имайки предвид различните ни учебни програми. Предположих, че обядва в другата столова, може би с Еди или Мика.
Кристин и Джулия бяха приятелски настроени, приказвахме за това как е минал първият ми ден и ми даваха ценни сведения за определени учители, при които бяха учили. Също като мен и те бяха в дванайсети клас и имахме няколко общи предмета. През по-голямата част от обяда си разменяхме основна информация от рода на това кой откъде е. Чак към края на обяда започнах да получавам отговори на някои неясноти, които ме бяха глождили през целия ден. Макар че първо трябваше аз да отговоря на няколко въпроса.
— И така — поде Кристин, като се наведе през масата, — това само супер памет ли ти дава? Или, не зная как да го кажа, на практика ти променя мозъка и те прави по-умна?
Джулия завъртя очи.
— Не може да те направи по-умен. Сигурно е свързано с паметта. Искам само да знам колко дълго действа?
Местех поглед от едната към другата, по-объркана от всякога.
— За каквото и да говорите, явно не ме е направило по-умна, защото в момента нищо не разбирам.
Кристин се засмя.
— Татуировката ти. Чух, че си отговорила на най-трудните въпроси по математика. Една моя приятелка е била с теб в часа по история и каза, че и там си била най-добрата. Опитваме се да разберем как ти помага татуировката.
— Да ми помага… да отговарям на въпросите? — изумих се. Израженията на лицата им бяха достатъчно красноречив отговор. — Не ми помага. Цялата тази работа… Ами… е само моя заслуга. Просто зная отговорите.
— Никой не е толкова умен — възрази Джулия.
— Не е толкова необичайно. Не съм гений. Просто предполагам, че знам повече неща. През по-голямата част от времето се обучавах и вкъщи, а баща ми наистина беше… стриктен — добавих, надявайки се, че това ще помогне.
— О! — промълви Кристин, докато си играеше с дългата си плитка. Бях забелязала, че тъмната й коса е прибрана в удобна прическа, докато русата коса на Джулия сякаш беше бухнала и ефектно разрошена. — Предполагам, че може и да си права… но тогава какво прави татуировката ти?
— Нищо не прави — отвърнах. И още докато изричах думите, усетих леко смъдене по кожата си. Татуировката съдържаше особен вид магия, която не ми позволяваше да говоря за нищо „свързано с алхимиците“ с онези, които не са посветени. Тази татуировка ме възпираше да издам твърде много, не че имаше някаква нужда. — Просто реших, че е готино.
— О! — промърмори Джулия. И двете момичета изглеждаха безкрайно разочаровани.
— Но защо, за бога, сте си помислили, че татуировката ме прави по-умна? — удивих се аз.
Предупредителният звънец прекъсна по-нататъшния ни разговор, напомняйки ни, че е време за следващия час. Настъпи кратко мълчание, докато Кристин и Джулия обмисляха нещо. Изглежда Кристин бе лидерът на двойката, защото накрая тя кимна решително. Определено имах усещането, че вече са ме преценили.