— Добре — рече тя и ми се усмихна широко. — По-късно ще те посветим във всички подробности.
Уговорихме се колко време ще се мотаем и колко ще учим. След това се разделихме. Останах с впечатлението, че мотаенето ще е много повече от ученето, което беше добре за мен.
Но мислено си отбелязах първо да си подготвя домашните. Останалата част от деня мина бързо. В един от часовете получих бележка от наставницата си Моли. Както очаквах, бях изкарала тестовете за всички курсове по чужди езици и тя искаше да отида при нея по време на последния час, за да обсъдим някои въпроси, тъй като тогава щях да имам свободен час. Това означаваше, че учебният ми ден официално щеше да приключи с физическото.
Преоблякох се в униформения ми екип за спортуване — шорти и тениска с надпис „Амбъруд“ и заедно с останалите се отправих навън, под палещите лъчи на слънцето. Днес, докато влизах от час в час, бях усетила малка част от горещината, но едва след като застанах навън за часа по физкултура, действително разбрах какво означава да се намираме навън сред пустинята. Оглеждайки съучениците си — момчета и момичета от всички класове, видях, че не съм единствената, която се поти. Рядко изгарях, но мислено си отбелязах да си взема слънцезащитен крем. Джил също щеше да има нужда.
Джил!
Огледах се по-внимателно. Почти бях забравила, че Джил трябваше да бъде в същия клас. Но къде бе изчезнала? Никъде не се виждаше. Още по-странно бе, че при проверката на присъстващите, учителката по физическо, госпожица Карсън, въобще не прочете името на Джил. Учудих се дали в последния момент не са променили учебната й програма.
Скоро си пролича, че госпожица Карсън е привърженик на това веднага да се пристъпва към действие. Раздели ни на отбори за игра на волейбол и аз се озовах до Мика. Бялото му, луничаво лице, порозовя от слънцето и едва се сдържах да не му предложа слънцезащитен крем. Той ме дари с една от приятелските си усмивки.
— Хей — казах аз, — виждал ли си сестра ми днес? Джил?
— Не — отвърна той и леко смръщи чело. — Еди я търсеше на обяд. Предположи, че се храни заедно с теб във вашето общежитие.
Поклатих глава и стомахът ми леко се присви. Какво ставаше? Всякакви ужасни сценарии преминаха през съзнанието ми. Мислех, че Еди прекалява с бдителността си, но дали нещо не се бе случило с Джил? Възможно ли бе въпреки всичките ни планове някой от враговете й да се е промъкнал и да е отвлякъл Джил под носа ни? Трябваше ли да кажа на алхимиците — и на баща ми, — че сме изгубили Джил още в първия ден? Прониза ме пристъп на паника. Ако досега имаше надежда да не ме изпратят в поправителен център, сега вече определено бях на път за там.
— Добре ли си? — попита Мика, докато ме оглеждаше изпитателно. — Джил добре ли е?
— Не зная — рекох. — Извини ме. — Отделих се от отбора си и изтичах до мястото, откъдето госпожица Карсън ни наблюдаваше.
— Да? — попита ме тя.
— Съжалявам, че ви безпокоя, госпожице, но се тревожа за сестра ми, Джил Мелроуз. Аз съм Сидни. Тя трябваше да е тук. Знаете ли дали не е сменила часовете си?
— А, да. Мелроуз. Получих бележка от канцеларията, малко преди часът да започне, че днес няма да присъства.
— Казаха ли защо?
Госпожица Карсън поклати извинително глава и извика нещо на едно момче, което се размотаваше. Присъединих се на бегом към моя отбор. Е, поне някой днес беше видял Джил, но защо, за бога, нямаше да присъства в часа по физическо?
— Тя добре ли е? — попита ме Мика.
— Аз… мисля, че да. Госпожица Карсън изглежда знаеше, че днес Джил няма да присъства в часа, но не знаеше защо.
— Мога ли да направя нещо? Да й помогна? Ъ, да ви помогна?
— Не, благодаря. Много мило, че попита. — Искаше ми се наблизо да има часовник. — Ще проверя как е, веднага щом часът свърши. — Внезапно ми хрумна нещо. — Мика, моля те, не казвай нищо на Еди.
Мика ме изгледа любопитно.
— Защо не?
— Той е прекалено загрижен за нея. Ще се разтревожи, а сигурно няма сериозна причина.
Освен това ще разпердушини училището, докато я търси. Когато часът свърши, си взех набързо душ и се преоблякох, преди да се запътя към административната сграда. Ужасно ми се искаше първо да изтичам до общежитието, за да проверя дали Джил е там, но не биваше да закъснявам за срещата. Докато вървях надолу по коридора към кабинета на Моли, минах покрай главната канцелария и се сетих нещо. Спрях да поговоря със секретарката, преди да се срещна с Моли.