— Да. — Джил въздъхна и се облегна назад. — Просто бях изнервена. А и не ядох много на закуска.
— Джил… — Прехапах устни, колебаейки се дали да продължа. Конфронтацията не беше силната ми страна, особено когато се касаеше за толкова деликатен и личен въпрос. — Ти и Ейдриън…
Джил ме изгледа предпазливо.
— Какво за нас?
— Има ли нещо… Искам да кажа, дали вие двамата…?
— Не! — С ъгълчето на окото си видях как лицето на Джил порозовя. Това бе най-яркият цвят, който бях виждала върху вампирско лице. — Защо изобщо ме питаш?
— Ами. Тази сутрин ти беше лошо. А след това беше много настойчива в желанието си да видиш Ейдриън. Също така си много тъжна, когато трябва да се разделиш с него…
Джил зяпна смаяно.
— Да не мислиш, че съм бременна?
— Не точно — отвърнах, осъзнавайки, че отговорът ми е доста безсмислен. — Искам да кажа, може би. Не зная. Просто обмислям всички възможности…
— Е, тази няма защо да я обмисляш! Между нас няма нищо. Нищо. Ние сме приятели. Той никога не се е интересувал от мен. — Изрече го с мрачна увереност и може би дори с малко тъга.
— Това не е истина — заявих, като че ли сама си търсех белята. — Искам да кажа, ти си по-млада от него, но си много хубава… — Да, разговорът ставаше все по-ужасен. Вече започвах да пелтеча несвързано.
— Недей — прекъсна ме Джил. — Не ми казвай колко съм мила и хубава и колко много мога да дам някому. Или каквото и да е. Нищо от това няма значение. Не и когато той все още е хлътнал по нея.
— Нея? О, Роуз.
Почти бях забравила. Видях Ейдриън за пръв път, когато пътувахме за кралския двор, но всъщност го бях виждала и преди върху видеозаписа на охранителната камера, когато той беше в казиното с Роуз. Тогава двамата бяха гаджета, макар че не бях съвсем сигурна доколко сериозна бе връзката им. Когато помагах на Роуз и Дмитрий да избягат, химията между тях беше изключително силна, макар и двамата да я отричаха. Дори аз можех да я доловя от километър, а съм съвсем невежа в романтичните дела. А сега, след като Роуз и Дмитрий вече официално бяха двойка, не бе трудно да предположа, че нещата не са приключили добре за Ейдриън.
— Да. Роуз. — Джил въздъхна и се втренчи с отсъстващ поглед напред. — Когато затвори очи, той вижда само нея. Блестящи тъмни очи и тяло, пълно с огън и енергия. Без значение колко упорито се опитва да я забрави, без значение колко отчаяно пие… Тя винаги е там. Той не може да избяга от нея.
Гласът на Джил бе натежал от изненадваща горчивина. Щях да го припиша на ревността, но тя говореше така, сякаш тя самата бе пострадала от Роуз.
— Джил? Добре ли си?
— А? О! — Джил поклати глава, като че ли искаше да се отърси от паяжината на съня. — Да, добре съм. Извинявай. Беше особен ден. Малко не съм на себе си. Не спомена ли, че можем да купим някои неща?
Табелата преди следващия изход от магистралата рекламираше близкия търговски център. Възползвах се от възможността да сменя темата, много доволна да зарежа личните откровения, макар че все още се чувствах доста объркана.
— А, да. Имаме нужда от слънцезащитен крем. А може да си вземем и един малък телевизор за стаята.
— Би било страхотно — съгласи се Джил.
С това приключихме този разговор и аз напуснах магистралата при следващия изход. През останалата част от вечерта нито една от двете ни не спомена Ейдриън.
Глава 8
— Ще ядеш ли това? — попита Еди.
Еди може и да не знаеше за всички проблеми на Джил през първия й учебен ден, но това, че не я бе виждал, го бе изнервило. И така, когато на втория ден от пребиваването ни в училището двете с нея слязохме по стълбите, го заварихме да ни чака във фоайето на общежитието, готов да ни придружи до столовата за закуска.
Побутнах чинията си с наполовина изяден геврек през масата към него. Той вече бе омел своя геврек, както и палачинките и бекона, но с радост прие и половината от моя. Може и да беше противоестествено създание, хибрид между човек и морой, но доколкото можех да съдя, апетитът му не се различаваше от този на обикновен тийнейджър от човешката раса.
— Как се чувстваш? — попита той Джил, след като преглътна голяма хапка от геврека. Тъй като Еди бе разбрал, че тя не е била в часовете предишния ден, ние просто му казахме, че и прилошало от нерви. Твърденията на учителката за махмурлука й все още ме ядосваха, но Джил настоя да не им обръщам внимание.
— Отлично — отвърна тя. — Много по-добре.