Нищо не казах, но тайно се съмнявах. Джил наистина изглеждаше по-добре тази сутрин, но не бе спала спокойно.
Всъщност се бе събудила посред нощ с викове.
Аз скочих от леглото, очаквайки да видя поне стотина стригои или морои убийци да нахлуват през прозореца. Но когато погледнах към Джил, тя само се мяташе и крещеше в съня си. Побързах да отида при нея и накрая успях да я събудя, макар и трудно. Тя седна в леглото, задъхана и обляна в пот, притиснала ръце към гърдите си. След като се успокои, ме увери, че е било само кошмар, но нещо в очите й… Беше като отглас на нещо реално. Знаех го, защото ми напомни за многото пъти, когато се бях събуждала с мисълта, че алхимиците идват, за да ме отведат в поправителен център.
Тя ме увери, че е добре, а на сутринта единственото признание за кошмара й бе настояването й да не го споменаваме пред Еди.
— Това само ще го разтревожи — убеждаваше ме Джил, — освен това не е кой знае какво.
Отстъпих, но когато се опитах да я разпитам по-подробно, тя отклони въпросите ми и не пожела да говори.
А сега, на закуска, в нея се усещаше определена изнервеност, но доколкото я познавах, би могло да се дължи и на първия учебен ден сред хора.
— Все още не мога да свикна с това колко съм различна от всички наоколо — рече тя тихо. — Искам да кажа, че най-малкото съм по-висока от почти всяко момиче тук! — Вярно беше. Често се случваше жените от расата на мороите да достигат до метър и осемдесет. Джил не беше пораснала чак толкова, ала издължената й слаба фигура създаваше илюзията, че е по-висока. — И наистина съм кокалеста.
— Не си — уверих я.
— Прекалено съм кльощава в сравнение с тях — възрази Джил.
— Всички си имаме някакви недостатъци — присъедини се и Еди. — Например онова момиче там има един тон лунички. А онзи тип си е обръснал главата. Явно тук няма нито един… нормален.
Джил не изглеждаше много убедена, но при все това, когато звънецът би, се запъти прилежно към първия си час. Обеща на двама ни с Еди да се срещнем около обяд в часа по физическо.
Влязох с няколко минути по-рано в стаята за часа по история. Госпожа Теруилиджър седеше зад бюрото си и прелистваше някакви документи, когато колебливо се приближих.
— Госпожо?
Тя вдигна глава и побутна очилата си на носа.
— Хм? О, помня ви. Госпожица Мелбърн.
— Мелроуз — поправих я.
— Сигурна ли сте? Бих могла да се закълна, че сте кръстена на някакво място в Австралия.
— Е, малкото ми име е Сидни — осведомих я, без да съм сигурна, че е добре да я насърчавам за тези австралийски асоциации.
— А, значи не съм луда. Поне не още. Какво мога да направя за вас, госпожице Мелроуз?
— Исках да ви попитам… Ами, виждате ли, имам свободен час в програмата си, защото покрих изискванията за чужди езици. Чудех се дали ще се нуждаете от допълнителен помощник… например като Трей. — Гореспоменатият Трей вече бе там, седеше зад определеното му бюро и подреждаше някакви документи. При споменаването на името му той вдигна глава и ме стрелна предпазливо с поглед. — Това е последният ми час, госпожо. Така че ако има някаква допълнителна работа за вършене…
Преди да ми отговори, тя ме изгледа изпитателно за няколко секунди. Днес се бях постарала да прикрия татуировката си, но имах чувството, че тя се взира право в нея.
— Нямам нужда от друг помощник — заяви безцеремонно, а Трей се подсмихна самодоволно. — Господин Хуарес, въпреки ограничените си възможности, все пак е способен да подреди документацията ми. — Самодоволната му усмивка се стопи при този доста съмнителен комплимент.
Кимнах и понечих да си тръгна разочарована.
— Добре, разбирам.
— Не, не. Не мисля, че разбирате. Виждате ли, аз пиша книга. — Тя замълча и аз се досетих, че очаква да види впечатлената ми физиономия. — За религиозните ереси и магиите при древните гърци и римляни. По-рано съм чела лекции в колежа „Карлтън“. Много увлекателна тема.
Трей сподави кашлицата си.
— И така, бих могла да се възползвам от услугите на асистент, който да ми помага за проучванията, като търси определена информация, изпълнява мои поръчки и неща от този сорт. Това интересува ли ви?
Зяпнах.
— Да, госпожо. Интересува ме.
— Ако искате да получите кредитни точки за независимо изследване, трябва успоредно да работите по друг проект… да правите проучвания и да имате собствени публикации. Разбира се, не колкото е обемът на книгата ми. Има ли нещо от тази епоха, което ви интересува?