Джил все още изглеждаше изтощена, а косата й бе слепнала от пот. Върху бузите й бяха избили розови петна, които й придаваха вид сякаш има температура и явно й струваше огромни усилия да се държи на крака. Беше странно, че Джил изпитва такава трудност. Бях чула кратък разговор, в който двамата с Еди обсъждаха бойни и отбранителни хватки. Тогава останах с впечатлението, че Джил е в доста добра физическа форма. С Еди дори се уговаряха да тренират по-късно вечерта и…
— Слънцето — изпъшках.
— А? — попита Мика.
Бях споменала притесненията си за слънцето пред Стантън, но тя ги бе пренебрегнала. Само ни бе посъветвала Джил да внимава и да стои през повечето време вътре, което Джил спазваше. Разбира се, с изключение когато училищната програма я принуждаваше да бъде на открито. Беше жестоко да я задължават да играе физическо под палещото слънце на Палм Спрингс Цяло чудо бе, че още не е припаднала.
Въздъхнах и мислено си отбелязах по-късно да се обадя на алхимиците.
— Трябва да я снабдим с бележка от лекар.
— За какво говориш? — учуди се Мика. Играта бе възобновена и той бе заел позиция до мен.
— О, за Джил. Тя е… Тя е чувствителна към слънцето. Някаква алергия.
Сякаш по поръчка точно тогава чух госпожица Карсън да възкликва от другия край на игрището:
— Мелроуз Джуниър! Сляпа ли си? Не видя ли, че това подаване беше право към теб?
Джил се олюля, но прие смирено критиката.
Мика ги наблюдаваше намръщено и веднага щом госпожица Карсън се заяде с някой друг, напусна отбора ни и се затича, за да се включи в отбора на Джил. Аз побързах да покрия не само моята, но и неговата позиция. Мика изтича до едно момче, близо до Джил, прошепна му нещо и посочи към мен. Миг по-късно момчето се присъедини към моя отбор, а Мика зае позиция до Джил.
С напредването на часа разбрах какво става. Мика беше добър волейболист, много добър. Толкова добър, че можеше да отбранява и своята позиция, и позицията на Джил. Тъй като не виждаше някакви явни грешки, госпожица Карсън пренасочи вниманието си другаде, а съотборниците на Джил вече не бяха толкова враждебни към нея. Когато играта свърши, Мика хвана Джил за ръката и бързо я поведе към едно сенчесто място. От начина, по който тя се олюляваше, беше ясно, че само благодарение на него се държи на крака.
Тъкмо се канех да се присъединя към тях, когато чух силни гласове до мен.
— Тази вечер ще ми я направят. Онзи тип, с когото говорих, ми се закле, че ще е много яка. — Говореше Слейд, който по-рано се бе сдърпал с Трей. Преди малко, заслепена от слънцето и увлечена в играта, не бях забелязала, че именно с него се бе разменил Мика. — И дано да е така — продължи Слейд, — след като ми взима толкова скъпо.
Двама от приятелите на Слейд се присъединиха към него и всички се запътиха към съблекалните.
— Кога ще са квалификациите, Слейд? — попита един от приятелите му. След часа по химия научих, че малкото му име е Грег, но изглежда всички се обръщаха към него на фамилно име, дори и учителите.
— В петък — отвърна Слейд. — Ще съм убиец. Направо ще ги попилея. Ще изтръгна сърцето на Хуарес и ще го накарам да го изяде.
Очарователно, помислих си, докато ги наблюдавах как се отдалечават. Преценката ми за Слейд се оправда. Обърнах се към Джил и Мика и видях, че й бе донесъл бутилка с вода. В момента изглеждаха добре, затова спрях госпожица Карсън, която минаваше покрай мен.
— На сестра ми й става лошо на слънце — казах. — Наистина й е много трудно.
— Много от децата отначало имат проблеми с горещината — заяви госпожица Карсън компетентно. — Просто трябва да заякнат. Ти се справи много добре.
— Да, но двете сме много различни — отвърнах сухо. Само ако знаеше. — Не мисля, че тя ще „заякне“.
— Нищо не мога да направя — отряза ме госпожица Карсън. — Имаш ли представа колко още деца изведнъж ще се почувстват изтощени на слънце, ако я освободя? Ще й се наложи да свикне, освен ако не бъде освободена от лекар.
Благодарих й и отидох при Джил и Мика.
— Измий се и аз ще те придружа до следващия ти час — чух Мика да казва, докато се приближавах. — Не можем да позволим да припаднеш в коридора. — Той млъкна и се замисли. — Разбира се, за мен ще е огромно удоволствие да те подхвана, ако припаднеш.
Джил беше много омаломощена, но все пак събра сили, за да му благодари, преди да му обещае, че съвсем скоро пак ще се видят, след което тръгна с мен към съблекалнята на момичетата. Джил ми изглеждаше прекалено потисната, затова реших нищо да не й казвам, но загрижеността ми нарасна, когато наближи последния час за деня. Мика придружи Джил, както бе обещал, а по-късно, с настъпването на вечерта, й предложи да бъде неин треньор по волейбол, ако тя пожелае.