Той посочи към мен с билярдната щека.
— Като заговорихме за готини неща, униформата ти ми харесва.
Този път завъртях очи. След като последният път Ейдриън ме бе подразнил, че униформата ми не се отличава от обичайните ми дрехи, този път, преди да дойда тук, се преоблякох. Носех тъмни джинси и блуза, щампована в бяло и черно и яка с къдрички. Би трябвало да зная, че смяната на тоалета ми няма да ме спаси от хапливите му забележки.
— Сам ли си вкъщи? — попитах, имайки предвид самотната му игра на билярд.
— Не. Кларънс е някъде наоколо и се занимава с… Нямам представа с какво. Старчески работи. А Лий май поправя ключалката, преди да замине за Лос Анджелис. Донякъде е забавно. Изглежда разстроен, че се налага да използва инструменти. Все още живее с убеждението, че силата на собствените му ръце би трябвало да е повече от достатъчна.
Не можах да сдържа усмивката си.
— Да смятам ли, че не си му предложил помощ?
— Сейдж — заяви надуто Ейдриън, — тези ръце не са създадени за тежък физически труд. — Уцели следващата топка и я изпрати в дупката. — Искаш ли да поиграеш?
— Какво? С теб?
— Не, Сейдж, с Кларънс. — Въздъхна на втрещеното ми изражение. — Да, разбира се, че с мен.
— Не. Трябва да поговоря с теб за Джил.
Той остана мълчалив за няколко минути, после се върна към играта си, все едно нищо не се бе случило.
— Днес не е била болна.
Заяви го съвсем уверено, макар че в думите му прозвуча необичайна, горчива нотка.
— Не. Е, не по същия начин. Стана й лошо по време на часа по физическо. След като свърша тук, ще се срещна с Кийт, за да видя дали не можем да я освободим с бележка от лекаря от часовете. — Всъщност по-рано се бях опитала да се свържа с него, но безуспешно. — Но не съм дошла за това. Има едно момче, което харесва Джил, човек.
— Кажи на Кастъл да го поступа.
Облегнах се назад и въздъхнах.
— Тъкмо в това е проблемът. Помолих го. Е, не точно да го поступа. Той е негов съквартирант. Помолих Еди да му каже да стои по-далеч от Джил, като измисли някаква причина, като например, че е твърде малка. Разбираш защо това е важно, нали? — попитах, боейки се, че Ейдриън ще прояви същото небрежно отношение като Еди. — Че морои и хора не бива да са гаджета?
Погледът му бе насочен към масата, не към мен.
— Да, напълно те подкрепям в това, Сейдж. Но все още не разбирам къде е проблемът.
— Еди не пожела да го направи, а заяви, че не мислел, че на Джил трябва да й бъде забранявано да се среща с момчета и да ходи на танци. Нямало нищо лошо в това двамата с Мика да излизат заедно, стига нещата да не станат сериозни.
Ейдриън умееше да прикрива чувствата си, но този път думите ми явно го изненадаха. Изправи се, завъртя билярдната щека, опря задната й част в пода и се замисли.
— Това е необяснимо. Имам предвид, че разбирам логиката и има нещо вярно в нея. Джил не бива насилствено да бъде изолирана, докато е тук. Изненадан съм само, че Кастъл го е осъзнал.
— Да, но ми е трудно да го приема. Къде е обичайната граница, до която можеш да останеш безучастен? Честно казано, имам чувството, че Еди просто не иска да се конфронтира с Мика, неговия съквартирант. Което е налудничаво, защото Еди е от тези, които изглежда не се страхуват от нищо. Кое е това у Мика, което толкова много притеснява Еди?
— Този Мика да не е някакъв много як и едър тип?
— Не — отвърнах. — Предполагам, че е добре сложен. Добър спортист. Държи се приятелски и е наистина добър. Не е от тези, от които трябва да се страхуваш, че ще ти налетят, ако ги предупредиш да стоят по-далеч от сестра ти.
— Тогава ти можеш да поговориш с него. Или просто говори със сладкишчето и й обясни как стоят нещата. — Ейдриън изглеждаше доволен, че е разрешил проблема и удари последната топка.
— Това беше и моят план. Просто исках да съм сигурна, че ще ме подкрепиш. Джил те слуша и си помислих, че ще ми е по-лесно, ако знае, че си съгласен с мен. Макар че изобщо не зная какви са чувствата й към Мика. Може да се окаже, че сме преувеличили опасността.
— Няма да навреди да сме по-внимателни с нея — отбеляза Ейдриън. Зарея поглед, потънал в мислите си. — А и аз ще й кажа какво мисля за това.
— Благодаря — отвърнах, изненадана от лекотата, с която той се съгласи с мен.
В зелените му очи проблеснаха дяволити пламъчета.