— А сега ще изиграеш ли една игра с мен?
— Наистина нямам…
Вратата се отвори и влезе Лий, облечен небрежно, с джинси и тениска. Носеше отвертка.
— Здравей, Сидни. Стори ми се, че видях колата ти отвън. — Огледа се наоколо. — Дали, ъъ, Джил е с теб?
— Не и днес. — Изведнъж ми хрумна нова идея, когато си припомних, че Лий посещава колеж в Лос Анджелис. — Лий, някога имал ли си за гадже момиче от човешката раса?
Ейдриън повдигна вежди.
— Да не би да го каниш на среща, Сейдж?
— Не! — намръщих се аз.
Лий се замисли.
— Не, не съвсем. Имал съм приятели сред хората, но сме излизали заедно само като компания, да се веселим… но никога не съм имал нещо повече с тях. Ел Ей е голям град и ако знаеш къде да търсиш, можеш да намериш много момичета морои.
— О? — оживи се Ейдриън.
Надеждите ми, че Лий ще каже на Джил, че той също е трябвало да избягва гаджета от човешката раса, се изпариха.
— Е, значи това те улеснява при намирането на гаджета, за разлика от Джил.
— Какво искаш да кажеш? — попита Лий.
Разказах му всичко за Мика и Еди. Лий през цялото време кимаше замислено.
— Наистина е трудно — призна накрая.
— Може ли да се върнем на онази част за момичетата морои, които се мотаят из Ел Ей? — попита с надежда Ейдриън. — Може ли да ме насочиш към някои… О, да кажем по-отворени?
Ала вниманието на Лий бе приковано към мен. Непринудената му усмивка стана колеблива и той заби поглед в краката си.
— Това може да изглежда малко странно… Но искам да кажа, че не бих имал нищо против да поканя Джил да излезем.
Ейдриън реагира, преди да успея да измисля отговор.
— Какво, да не би да имаш предвид среща? Кучи син! Тя е само на петнайсет. — Човек никога не би допуснал, че само преди секунда бе говорил с копнеж за леснодостъпни момичета морои.
— Ейдриън — подех аз, — предполагам, че определението на Лий за среща е малко по-различно от твоето.
— Извинявай, Сейдж, но трябва да ми се довериш, когато става дума за дефиниция на понятието среща. Последният път, когато проверих, ти не беше експерт по общуването. Имам предвид, кога за последен път си ходила на среща? — Това беше само една от многото му духовити и язвителни забележки, които ръсеше наоколо с такава лекота, но при все това малко ме заболя. Нима липсата ми на опит бе толкова очевидна?
— Но — добавих, пренебрегвайки въпроса на Ейдриън, — има разлика във възрастта ви. — Честно, нямах представа на колко години е Лий. Това, че е в колеж, ми даваше някаква представа, но Кларънс ми изглеждаше ужасно стар. Макар че да имаш дете на стари години не беше толкова необичайно, както за хората, така и за мороите.
— Има — призна Лий. — Аз съм на деветнайсет. Разликата не е огромна, но все пак е достатъчно голяма. Не биваше нищо да казвам. — Изглеждаше засрамен и аз изпитах едновременно съжаление към него и неувереност в себе си. Тънкостите на сватосването не бяха застъпени в наръчниците на алхимиците.
— Защо би искал да я поканиш на среща? — попитах. — Искам да кажа, че тя е страхотно момиче и всичко останало. Но искам да зная дали го правиш, за да я отклониш от Мика и да й предложиш безопасно общуване. Или, хм, я харесваш?
— Разбира се, че я харесва — намеси се Ейдриън, бързащ да защити честта на Джил.
Имах чувството, че Лий наистина нямаше добър отговор на този въпрос. Ако признаеше интереса си към нея, ексцентричните кавалерски инстинкти на Ейдриън щяха да се пробудят. Ако пък Лий не се интересуваше, Ейдриън без съмнение щеше да настоява да узнае как така Лий не иска да се ожени за нея още тук и сега. Това беше един от онези очарователни — по-странни — капризи, типични за Ейдриън.
— Харесвам я — заяви Лий прямо. — Говорил съм с нея само два пъти, но… Ами, наистина бих искал да я опозная по-добре.
Ейдриън изсумтя подигравателно и аз го изгледах кръвнишки.
— Момчета, трябва да ви кажа, че имате различни дефиниции за едни и същи понятия.
— Не е вярно — възрази Ейдриън. — Всички момчета имат едно и също на ум, когато искат да „опознаят едно момиче по-добре“. Ти си една много добре възпитана млада дама и разбирам, че си твърде невинна, за да го разбереш. Имаш голям късмет, че съм тук, за да ти разтълкувам тези тънкости.
Извърнах се отново към Лий, без да си давам труд да отговарям на Ейдриън.
— Мисля, че ще е чудесно да излезеш с нея.