— Ако предположим, че тя прояви интерес — каза Лий, но изглеждаше доста несигурен.
Припомних си усмивката й, когато вчера той говори с нея. Това ми се струваше доста обещаващо. Но пък и в същото време тя беше доста ентусиазирана и спрямо Мика.
— Обзалагам се, че ще прояви.
— Значи смяташ да я оставиш да излезе с него съвсем сама? — попита Ейдриън, като ми хвърли поглед, който красноречиво ми подсказваше да не му задавам повече въпроси. Този път загрижеността му беше съвсем основателна. Споделях я напълно. Джил беше в Палм Спрингс заради безопасността си. Едно внезапно излизане с тип, когото едва познавахме, не съответстваше на правилата за безопасност нито на алхимиците, нито на пазителите.
— Е, тя дори няма да напуска кампуса — заявих, мислейки на глас. — Не и без мен.
— Охо — рече Ейдриън. — Ако ти трябва да присъстваш като компаньонка, то тогава и аз трябва да съм там.
— Ако отидем двамата, то и Еди ще иска да дойде — изтъкнах.
— Е, и? — Краткият проблясък на сериозност и загриженост бе изчезнал от лицето на Ейдриън при мисълта за забавления. Как можеше някой толкова бързо да сменя настроението си? — Мисли за това не толкова като за среща, а по-скоро като за „семеен излет“. Такъв, при който ще ме забавлявате, докато пазите целомъдрието й.
Сложих ръце на кръста си и се извърнах към него. Това, изглежда, го развесели още повече.
— Ейдриън, сега сме се съсредоточили върху Джил, а не върху личните ти забавления.
— Не е вярно — възпротиви се той, а зелените му очи блеснаха. — Всичко е свързано с моите лични забавления. Светът е моята сцена. Давай го все така и ще се превърнеш в звездата на шоуто.
С комично безпомощно изражение Лий местеше поглед помежду ни.
— Искате ли да ви оставя насаме?
Изчервих се.
— Извинявай. — Ейдриън, разбира се, не се извини.
— Виж, — рече Лий, който явно започваше да съжалява, че е заговорил за това. — Аз я харесвам. И ако това означава, че трябва да се събере цяла група, за да бъда с нея, то нямам нищо против.
— Може би така е по-добре — замислих се аз. — Може би ако правим повече неща заедно като група — с изключение на нейните захранвания — тя няма и да помисли да излезе с момче от човешката раса. — Момче, за което дори не знаехме със сигурност дали тя харесва. Осъзнах, че се набъркваме доста неделикатно в нейния интимен живот.
— Точно това исках и аз преди — напомни ми Ейдриън. — Само малко светски живот.
Замислих се за вчерашния ни разговор, когато той настоя да му намеря жилище.
— Не е точно това, което ти желаеше.
— Ако искаш да излизаш — намеси се Лий, — тази вечер би могъл да дойдеш с мен в Ел Ей. Утре след занятията се връщам тук, така че ще е съвсем бърза разходка.
Ейдриън засия толкова ярко, че се запитах дали Лий не го бе предложил в опит да разсее всяко напрежение, останало заради интереса му към Джил.
— Ще ме запознаеш ли с онези момичета? — попита Ейдриън.
— Невероятно — промълвих. Двойният стандарт на Ейдриън бе абсурден.
Не забелязах, че вратата се е отворила, докато Кийт не влезе в стаята. Никога не съм била особено щастлива да го видя, но беше истински късмет, че се появи тук точно сега, когато исках да говоря с него за Джил и проблема й с физическото. Най-добрият план, който можах да измисля, беше да се появя в апартамента му и да се надявам, че ще го заваря там. Той ми бе спестил неудобството.
Кийт ни изгледа поред и тримата… Ала не сподели усмивките ни. Явно днес щеше да мине без намигвания, без щедро пръскане на обаятелния му чар.
— Видях колата ти, Сидни — процеди той сурово, обръщайки се към мен. — Какво става тук?
— Трябваше да поговоря с Ейдриън — осведомих го. — Получи ли съобщението ми? По-рано се опитах да се свържа с теб.
— Бях зает — отряза ме той. Изражението му бе твърдо, а тонът — достатъчен да охлади стаята. Усмивките на Ейдриън и Лий помръкнаха и двамата изглеждаха смутени, докато се опитваха да разберат защо Кийт е толкова раздразнен. Напълно споделях любопитството им. — Искам да поговорим. Насаме.
Внезапно се почувствах като немирно дете, без да зная защо.
— Разбира се — смотолевих. — Аз… Аз и без това тъкмо тръгвах.
Отправих се към Кийт, който стоеше на прага.
— Почакай — спря ме Лий. — Какво ще… — Ейдриън го смушка и поклати глава, промърморвайки нещо, което не можах да чуя. Лий остана мълчалив.