— Пак ще се видим — рече Ейдриън весело. — Не се тревожи… Няма да забравя за какво си говорихме.
— Благодаря — отвърнах. — До скоро, момчета.
Кийт излезе, без да каже и дума, а аз го последвах извън къщата в горещината на късния следобед. Температурата бе паднала след злополучния час по физическо, но не много. Кийт закрачи бавно по алеята, покрита с чакъл, и спря до моето Лате. Колата му бе паркирана наблизо.
— Това беше грубо — казах му. — Ти дори не се сбогува с тях.
— Извинявай, ако не съм показал най-добрите си маниери пред вампирите — тросна се Кийт. — Аз не съм толкова близък с тях, колкото ти.
— Какво означава това? — попитах и скръстих ръце. Докато се взирах в него, усетих как старата ми враждебност отново се надига. Трудно беше да повярвам, че само допреди минута се смеех.
Кийт ме изгледа презрително.
— Само това, че явно ти е много приятно да си с тях тук, да се срещате, да си прекарвате добре. Не знаех, че прекарваш свободното си време след училище тук.
— Как смееш! Дойдох тук по работа — изръмжах.
— Да, виждам.
— Истина е. Трябваше да поговоря с Ейдриън за Джил.
— Не си спомням той да е определен за неин настойник.
— Той е загрижен за нея — възразих аз. — Както всеки от нас би бил за приятел.
— Приятел? Те изобщо не са като нас — процеди Кийт. — Те са безбожници и противоестествени и ти нямаш работа да се сприятеляваш с когото и да е от тях.
Исках да му изкрещя, че от това, което бях видяла, Лий беше сто пъти по-почтена личност, отколкото Кийт някога щеше да бъде. Дори и Ейдриън беше. Едва в последния миг обучението ми си каза думата. Не се заяждай. Не противоречи на висшестоящите. Колкото и да ми бе неприятно, Кийт беше шефът тук. Поех дълбоко дъх.
— Едва ли може да се нарече сприятеляване. Просто дойдох, за да поговоря с Ейдриън, а Лий се оказа тук. Не е като да сме планирали някакъв голям купон. — По-добре бе да не споменавам за плана ни за груповата среща.
— А защо просто не се обади на Ейдриън, ако си искала да попиташ нещо? Или да се бе обадила на мен?
Защото да съм лице в лице с него не е толкова противно, колкото да съм край теб.
— Беше важно. А когато не можах да се свържа с теб, реших, че и без това трябва да те потърся в апартамента ти.
Надявайки се да отклоня темата от „лошото ми поведение“, се впуснах да разказвам всичко, което се бе случило днес, включително престоя на Джил на слънце и вниманието на Мика.
— Разбира се, че тя не може да излиза с него — възкликна той, след като обясних как стояха нещата с Мика. — Трябва да сложиш край на това.
— Опитвам се. Ейдриън и Лий казаха, че ще ми помогнат.
— О, страхотно. Сега вече ми олекна. — Кийт поклати глава. — Не бъди наивна, Сидни. Казах ти. Те не се интересуват от тази мисия толкова много, колкото ние.
— Мисля, че се интересуват — възразих. — Ейдриън изглежда разбра сериозността на положението, а той има голямо влияние върху Джил.
— Е, той не е този, когото алхимиците ще преследват и изпратят в поправителен център, задето се заиграва с вампирите, когато трябва да ги дисциплинира.
Можех само да се взирам смаяно в него. Не бях сигурна коя част от това, което изрече току-що беше по-обидна: изтърканият намек, че съм „фенка на вампирите“ или това, че трябва да „дисциплинирам“ някой от тях. Трябваше да зная, че престореното му приятелско отношение няма да трае дълго.
— Върша си работата — отвърнах с овладян глас. — И доколкото виждам, върша повече работа от теб, след като аз съм тази, която през цялата седмица гаси пожари.
Знаех, че си въобразявам, тъй като стъкленото му око не можеше да вижда, но имах чувството, че ме изгледа кръвнишки и с двете си очи.
— Върша достатъчно. Дори и не помисляй да ме критикуваш.
— А ти какво правеше тук? — попитах, осъзнала внезапно, че присъствието му е твърде необичайно. Обвиняваше ме, че общувам с вампири, но самият той никога не обясняваше действията си.
— Трябваше да се видя с Кларънс, но това не е твоя работа.
Исках да узная повече подробности, но нямаше да издам колко съм любопитна. Според думите на Лий, Кийт е бил тук и вчера.
— Ще се обадиш ли утре в училищната канцелария, за да освободиш Джил от физическо?
Кийт ме удостои с дълъг и твърд поглед.
— Не.