— Какво? Защо не?
— Защото престоят на слънце няма да я убие.
Отново потиснах гнева си и опитах дипломатичния подход, на който ме бяха учили.
— Кийт, ти не си я виждал. Може би няма да я убие, но за нея е истинско мъчение. Тя е много нещастна.
— Не ми пука дали те са нещастни, или не — заяви той. — Теб също не би трябвало да те е грижа. Нашата работа е да я опазим жива. Не се споменаваше, че трябва да се чувства удобно и да е щастлива.
— Не мисля, че някой би трябвало да ни го казва — отвърнах ужасено. Защо бе толкова безчувствен? — Смятам, че бидейки чувствителни човешки същества, това просто се подразбира.
— Е, в такъв случай ти се заеми. Можеш или да се обадиш на някой по-висшестоящ, който да представи извинителна бележка в училището, или да й правиш ледени бани след физическото. Не ме интересува какво ще правиш, но това ще ти запълни времето, за да спреш да се появяваш тук изненадващо и да се занасяш със създанията на мрака. Да не съм чул повече за подобно поведение.
— Ти си невероятен. — Бях прекалено разстроена и онемяла, за да намеря някой по-красноречив отговор.
— Грижа се за душата ти — обяви той надменно. — Това е най-малкото, което мога да направя за баща ти. Жалко, че не приличаш повече на сестрите си.
Кийт ми обърна гръб и отключи вратата на колата си, без да каже нищо повече. Влезе вътре и отпраши, оставяйки ме да се взирам след него. В очите ми запариха сълзи, но ги преглътнах. Чувствах се като глупачка, но не заради обвиненията му. Нито за миг не се усъмних, че съм сторила нещо лошо с идването си тук. Не, бях бясна, — бясна на себе си — задето му позволих да си тръгне, като последната дума бе негова, а аз нямах смелостта да му отвърна както подобава. Останах безмълвна, каквато винаги всички ме съветваха, че трябва да бъда.
Изритах чакъла в яда си и камъчетата се разлетяха във въздуха. Едно малко камъче удари колата ми и аз потръпнах.
— Извинявай.
— Той няма ли да те обвини, че си обсебена от дявола, след като говориш с неодушевени предмети?
Рязко се завъртях с разтуптяно сърце. Ейдриън се бе облегнал на къщата и пушеше.
— Ти пък откъде изникна? — попитах. Макар че знаех всичко, което трябваше да се знае за вампирите, ми беше трудно да се отърся от суеверния страх от способността им да изникват сякаш от нищото.
— От вратата — обясни той нехайно. — Излязох да изпуша една цигара и чух врявата.
— Невъзпитано е да се подслушва — отвърнах, знаейки, че звуча непоносимо превзето, но не можах да се спра.
— Невъзпитано е да бъдеш такъв задник. — Ейдриън кимна в посоката, в която бе отпътувал Кийт. — Ще можеш ли да освободиш Джил от часовете по физическо?
Въздъхнах, почувствала се внезапно уморена.
— Да, сигурно ще мога. Просто ще ми отнеме малко повече време, докато намеря някой друг алхимик, който да изиграе ролята на наш родител. Щеше да стане много по-бързо, ако Кийт го бе направил.
— Благодаря, че се грижиш за нея, Сейдж. Ти си свястна. За човек.
Едва не се разсмях.
— Благодаря.
— И ти би могла да кажеш същото.
Отидох до Латето и се спрях.
— Да кажа какво?
— Че съм свестен… за вампир — обясни той.
Поклатих глава, все още усмихната.
— Ще ти е доста трудно да накараш някой алхимик да признае подобно нещо. Но мога да кажа, че си доста свестен за разхайтен купонджия с моментни проблясъци на брилянтен ум.
— Брилянтен? Мислиш, че съм брилянтен? — Вдигна ръце към небето. — Чухте ли това, всички по света? Сейдж каза, че съм брилянтен.
— Хей! Не казах това!
Той пусна цигарата си, смачка я и се ухили безгрижно.
— Благодаря, задето поласка егото ми. Ще кажа на Кларънс и Лий за високото ти мнение за мен.
— Хей, не съм…
Но той вече бе влязъл в къщата. Докато потеглях, реших, че на алхимиците ще им трябва цял един отдел, който да се посвети единствено на обуздаването на Ейдриън Ивашков.
Когато влязох в стаята си в общежитието, заварих Джил да седи сред учебници и тетрадки, опитвайки се да навакса за вчера.
— Брей — подсвирнах, замислена за домашните, които ме чакаха. — Тук е заприличало на команден център.
Вместо да се усмихне на шегата ми, Джил ме изгледа ледено.
— Не мислиш ли — поде, — че може би следващия път, когато решиш да се месиш в любовния ми живот, трябва първо да поговориш с мен?