— Кълна се, че в онези небесни татуировки има някакъв наркотик — сподели Кристин. Опитваше се да прозвучи неодобрително, но ми се стори, че усетих в гласа й нотка на копнеж.
— Ако и ти имаше такава, щеше да разбереш — тросна се Джулия на приятелката си.
— Небесни… Чух онова момиче да говори за тях — промърморих.
— Лоръл? — попита Джулия. — Да, точно така наричат медните татуировки, защото те карат да се чувстваш сякаш си в облаците. — Изглеждаше почти засрамена от ентусиазма си. — Глупаво име, а?
— Това ли прави татуировката на Слейд? — попитах, озадачена от това, което чувах.
— Не, неговата е стоманена — осведоми ме Кристин. — Карат те да се чувстваш като голям спортист. Чувстваш се по-силен, по-бърз. Нещо такова. Издържат по-дълго от небесните — приблизително две седмици. Понякога дори и три, но ефектът им избледнява. Предполагам, че ги наричат „стоманени“, защото са по-яки. И може би защото има стомана в тях.
Не е стомана, помислих си. А сребърно съединение. Алхимиците много отдавна бяха усъвършенствали изкуството да използват метал при татуирането, за да постигнат определен ефект. Категорично златото бе най-доброто, поради което го и използвахме. Другите метали — когато се подберат по правилен начин — имат подобен ефект, но нито среброто, нито медта се свързваха химически така добре с кожата, както златото. Медните татуировки бяха лесно обясними. Всякакви антидепресанти или наркотици могат да се комбинират с медта, за да се постигне краткотраен ефект. По-трудно ми беше да разбера защо използват среброто — или по-скоро ефектите от сребърните татуировки. Това, което те описваха, ми приличаше на някой от стероидите, които използват спортистите. Дали среброто си взаимодействаше добре с тях? Трябваше да проверя.
— Колко от учениците имат такива? — попитах ги впечатлена. Не можех да повярвам, че такива сложни татуировки са толкова популярни тук. Освен това започна да ми светва колко богати са учениците тук. Само материалите биха стрували цяло състояние, да не говорим за всичките предполагаеми ефекти.
— Всички — отвърна Джулия.
— Не всички — намръщи се Кристин. — Макар че вече почти успях да спестя пари за една.
— Според мен поне половината училище е пробвало небесните татуировки. — Джулия хвърли успокоителен поглед на приятелката си. — Можеш по-късно да ги подсилиш отново, но пак струва пари.
— Половината училище? — повторих невярващо. Огледах се наоколо, питайки се под колко ризи и джинси се крият татуировки. — Това е лудост. Не мога да повярвам, че една татуировка може да има такива свойства. — Надявах се, че добре прикривам истината колко много знаех вече по въпроса.
— Направи си небесна — ухили ми се Джулия. — Тогава ще повярваш.
— Къде се правят?
— На едно място, наречено „Невърмор“ — осведоми ме Кристин. — Макар че са доста придирчиви и не се съгласяват лесно да ти направят. — Едва ли са чак толкова придирчиви, след като половината училище има татуировки, помислих си. — Станаха много по-предпазливи, откакто Трей се опита да ги издаде на полицията. — Ето че отново изскочи името на Трей. Сега вече ми стана ясно защо се бе отнесъл с такова презрение към татуировката ми, когато се запознахме. Но се запитах защо толкова много се е вживял, че да поиска да затворят студиото. Това не беше просто обикновено неодобрение.
— Предполагам, че той ги смята за нечестни? — предположих дипломатично.
— Мисля, че просто завижда, защото не може да си позволи небесна татуировка — заяви Джулия. — Знаеш ли, че той има една на гърба? Но е съвсем обикновена, не е като твоята. Никога не съм виждала като твоята.
— Значи затова ме мислите за умна — промълвих.
— Това може да е много полезно при годишните изпити — замисли се Джулия. — Сигурна ли си, че не татуировката е причината да знаеш толкова много?
Усмихнах се, независимо колко ужасена се чувствах от току-що наученото.
— Бих искала. Така по-лесно щях да се справя с тази книга, с която, — погледнах часовника си, — вече е крайно време да се заема. — Книгата беше за гръцко-римските жреци и магьосници, нещо като подробно описание на магиите и ритуалите, които са използвали. Не беше сложен за четене материал, но доста обемист. Мислех, че изследванията на госпожа Теруилиджър са насочени повече към преобладаващите религии през тази епоха, така че книгата ми се струваше необичаен избор. Може би тя се надяваше да включи и раздел за алтернативните магически практики. Пък и коя бях аз, че да задавам въпроси? След като ми е възложила задача, трябваше да я изпълня.