Задържах се в библиотеката по-дълго от Джулия и Кристин, тъй като трябваше да остана заедно с госпожа Теруилиджър, докато библиотеката затвори. Тя изглеждаше доволна, че напреднах толкова с бележките и ми заяви, че би искала да завърша цялата книга за три дни.
— Да, госпожо — отвърнах машинално, сякаш нямах и други часове в това училище. Защо винаги се съгласявах без да мисля?
Върнах се в източния кампус със зачервени от висенето над книгата очи и изморена от мисли за чакащите ме домашни. Джил спеше дълбоко, което бе малка благодат. Не се налагаше да изтърпя обвинителния й поглед, нито да се чудя как да запълня неловката тишина. Приготвих се бързо и безшумно за сън и заспах почти в мига, в който главата ми докосна възглавницата.
Събудих се към три. Някой плачеше. Отърсих се от мъглата на съня и видях, че Джил седи на леглото си, заровила лице в шепи. Тялото й се тресеше от силни, сърцераздирателни хлипания.
— Джил? — попитах колебливо. — Какво не е наред?
На слабата светлина, проникваща отвън, видях, че момичето вдигна глава и ме погледна. Неспособна да отговори, тя поклати глава и се разплака отново, този път по-силно. Станах и приседнах на ръба на леглото й. Не можех да се насиля да я прегърна за утеха. Въпреки това се чувствах ужасно. Знаех, че сигурно вината за плача й е моя.
— Джил, съжалявам. Не биваше да се срещам с Ейдриън. Когато Лий те спомена, трябваше да го прекъсна и да му кажа да говори с теб, ако проявява интерес. Всъщност трябваше да говоря първо с теб… — запелтечих аз. Когато я погледнах, в съзнанието ми изпъкнаха ужасните обвинения на Зоуи в нощта, когато тръгнах за насам.
Някак си добрите ми намерения винаги се проваляха. Джил подсмръкна и успя да промълви няколко думи, преди отново да избухне в плач.
— Не е… Не е това…
Гледах я безпомощно как плаче, разстроена от себе си. Кристин и Джулия смятаха, че съм изключително умна. При все това бях сигурна, че всяка една от тях щеше да съумее да успокои Джил сто пъти по-добре от мен. Протегнах ръка и едва не я потупах по рамото, но в последния момент я отдръпнах. Не, не можех да го направя. Вътрешният глас на алхимик, който винаги ме предупреждаваше да пазя дистанция от вампирите, не ми позволяваше да направя толкова интимен жест.
— Какво е тогава? — попитах я накрая.
Тя поклати глава.
— Не е… Не мога да ти кажа… Няма да разбереш.
Помислих си, че много неща можеха да не са наред с Джил. Несигурността на статута й в кралския двор. Заплахите, отправяни към нея. Отпращането й надалеч от семейството и приятелите й. Озоваването й тук, обкръжена само от хора, под палещите лъчи на южното слънце. Наистина не знаех откъде да започна. Снощи, когато се събуди, в очите й се четеше смразяващ, отчаян ужас. Но този път беше различно. Сега беше потънала в тъга, извираща от сърцето й.
— С какво мога да ти помогна? — осмелих се да попитам най-после.
Отне й няколко минути да се посъвземе.
— Вече и без това направи много — промълви тя с мъка. — Всички го оценяваме… Наистина… Особено след това, което ти каза Кийт. — Имаше ли нещо, което Ейдриън не й бе изпял? — И аз съжалявам… Съжалявам, че по-рано бях толкова остра с теб. Ти само се опитваш да помогнеш.
— Не… Няма нужда да се извиняваш. Аз оплесках всичко.
— Знаеш ли, няма защо да се тревожиш — добави тя. — За Мика. Аз разбирам. Искам само да бъдем приятели.
Бях съвсем сигурна, че не се справях много добре с утешителната си мисия. Но трябваше да призная, че докато ми се извиняваше, Джил бе забравила за това, което я бе събудило, причинявайки й такава болка и страдание.
— Зная — кимнах. — Изобщо не биваше да се тревожа за теб.
Джил отново ме увери, че е добре, без да се впуска в обяснения защо се е събудила, обляна в сълзи. Имах чувството, че би трябвало да й помогна още повече, но вместо това се върнах в леглото си. През останалата част от нощта не я чух да плаче, но когато се събудих два часа по-късно, първата ми работа бе да я погледна. На слабата светлина на настъпващото утро чертите й бяха едва различими. Лежеше в леглото си с широко отворени очи и се взираше в празното пространство, с израз на безнадеждно отчаяние върху лицето.