Глава 11
На следващия ден, преди часовете, оставих съобщение в офиса на алхимиците, в което казвах, че „господин и госпожа Мелроуз“ трябва да изпратят извинителна бележка за Джил, за да я освободят от занятията по физическо — или поне от часовете на открито. Когато поискат, алхимиците могат да бъдат много бързи, но понякога имаха странни идеи за приоритетите си. Надявах се да не заемат същото становище като това на Кийт относно страданията на Джил.
Но знаех, че едва ли можеха да се очакват някакви действия още същия ден, така че Джил трябваше да изкара още един мъчителен час по физическо, а аз съответно трябваше да се тормозя, докато я наблюдавам как страда. Най-ужасното беше, че Джил не хленчеше, нито се опитваше да се скатае. Дори не издаде с нищо срива си от миналата нощ. Влезе в часа, изпълнена с решителност и оптимизъм, като че ли убедена, че точно днес слънцето няма да й навреди. Ала не след дълго започна да отпада, точно както предишния път. Изглеждаше болна и уморена, което повлия донякъде и на моето представяне, тъй като не спирах да я наблюдавам, опасявайки се, че всеки миг ще припадне.
Мика се нагърби с ролята на ангел спасител. Той отново смени на свой риск отбора си — този път още в началото на часа. Покриваше я също толкова ловко, както миналия път, така че нито преподавателката, нито съучениците й забелязаха — с изключение на Лоръл, от чието внимание явно нищо не убягваше. Тя явно се дразнеше от всичко, което Мика правеше. Погледът й се стрелкаше гневно между Джил и Мика и не спираше да мята коса през рамо, за да привлече внимание. Останах донякъде развеселена, когато установих, че вниманието на Мика бе изцяло съсредоточено върху задачата да държи топката по-далеч от Джил.
Когато часът свърши, Мика тутакси се озова до своята подопечна с бутилка вода в ръка, която тя прие с благодарност. Аз също бях благодарна, но загрижеността му за нея отново пробуди старите ми притеснения. Джил обаче удържа на думата си. Отвръщаше приятелски на вниманието му, но в поведението й нямаше и намек за флирт. От друга страна, той изобщо не криеше намеренията си и аз продължавах да се тревожа, чудейки се дали все пак нямаше да е по-добре, ако тя не беше обект на интереса му. Имам предвид, че бях искрена, когато казах, че й вярвам, но това не ми пречеше да мисля, че щеше да бъде много по-лесно за всички, ако той пренасочи авансите си другаде. Май се налагаше сериозно да си поговорим.
Изпълнена с ужас заради това, което трябваше да направя, пресрещнах Мика пред съблекалните. И двамата чакахме Джил да излезе, и аз се възползвах от възможността да поговоря насаме с него.
— Здрасти, Мика — подех, — трябва да поговоря с теб…
— Здрасти — отвърна ми той бодро. Големите му сини очи грееха от вълнение. — Хрумна ми една идея, която исках да споделя с вас. Ако не успеете да й издействате извинителна бележка, може би ще успеете да промените часовете й. Ако има физическо първия час, тогава няма да е така горещо, колкото сега. Може би няма да й е толкова тежко. Искам да кажа, че изглежда тя би искала да има физическо.
— Така е — отвърнах бавно. — Идеята ти наистина е много добра.
— Познавам някои хора, които работят в канцеларията. Ще ги помоля да проверят няколко варианта и да видят дали е възможно промяната да се съобрази с останалите й часове. — Нацупи се престорено. — Ще ми е тъжно да не сме заедно в час, но си струва да зная, че Джил няма да е толкова нещастна.
— Да — съгласих се вяло, озовала се внезапно в затруднение. Идеята му наистина беше много добра. Той дори бе достатъчно безкористен, за да се лиши от възможността да бъде с нея, само и само тя да е добре. Как сега щях да проведа „разговора“ с него? Как можех да му изтърся изневиделица: „Остави сестра ми на мира“, когато той се стараеше толкова много и бе така мил? Озовах се в положението на Еди и също като него исках да избегна конфронтацията с Мика. Този тип беше прекалено самоотвержен за негово собствено добро.
Преди да успея да измисля подходящ отговор, Мика отклони разговора в неочаквана посока.
— Макар че наистина би трябвало да я заведеш на лекар. Не мисля, че има алергия от слънцето.
— О? — попитах изненадано. — Нима не видя колко страда всеки ден в часа по физическо?
— Не, не, повярвай ми, тя определено има проблем с престоя на слънце — побърза да ме увери Мика. — Но може би са й поставили неправилна диагноза. Четох за слънчевите алергии и тези, които страдат от тях, обикновено получават обриви. Тази нейна обща слабост… Не зная. Мисля, че може да се дължи на нещо друго.